Джоел бе успял да скрие името си на рецепцията с помощта на няколко уместно раздадени стофранкови банкноти. В дните на национално и финансово напрежение тази тактика не беше нещо нечувано, практикуваше се от години, дори когато напрежението още го нямаше. Бизнесмени, отсядащи в хотела, често предпочитаха да използват фалшиви имена по ред причини — от тайни преговори до любовни авантюрки, които не биваше да оставят следи. В случая с Конвърс употребата на името Саймън беше логична и дори крайно уважителна. Щом „Талбът, Брукс и Саймън“ желаеха всички връзки да се установят от името на един от старшите съдружници, кой би могъл да възрази? Но Джоел направи още една стъпка в заговора. Обясни, че след разговора си с Ню Йорк е бил инструктиран да не работи под собственото си име. Никой не знаеше, че е в Париж, и фирмата държеше това да остане тайна. Очевидно тези закъснели указания бяха причина за объркването на резервацията му, която и без това се оказа излишна. Не биваше да има плащания по сметка, сметката си плати в брой. Плащането в брой в Париж беше за предпочитане. Вечно закъсняващите банкови трансфери се бяха превърнали в национална система.
Нямаше значение дали някой вярва на тези глупости. Логиката беше налице, а банкнотите се оказаха достатъчно убедителни. Първоначалната му регистрационна карта беше скъсана и в картотеката на хотела беше сложена друга — на името на Х. Саймън. Постоянният му адрес беше плод на проблясък във въображението на Джоел — номерирана къща на номерирана улица в Чикаго, които вероятно не съществуваха. Ако някой потърсеше господин Конвърс, което бе малко вероятно, щеше да получи отговор, че той не е гост на хотела. Дори Рьоне Матилон нямаше да създава проблеми, защото Джоел беше категоричен. Тъй като нямаше повече работа в Париж, щеше да отлети за Лондон в шест часа и да прекара няколко дни с приятели, преди да се върне в Ню Йорк. Благодари сърдечно на Рьоне, като му каза, че опасенията на фирмата относно Бертолдие очевидно са безпочвени. По време на краткия им разговор споменал три ключови имена и всяко било посрещнато с безизразен поглед от страна на Бертолдие, който се извинил за лошата си памет.
— Не лъжеше — заяви Джоел.
— Че защо да лъже? — учуди се Матилон.
А аз лъжа, каза си наум Конвърс. А причината се нарича „Аквитания“.
Дочу тракане. Внезапно грубо металическо стържене, после още едно и още едно — някой отключваше вратата. Долиташе иззад отворената врата на спалнята. Джоел се наведе, без да става от стола, погледна си часовника, успокои дишането си и се отпусна. Беше часът, когато нощната камериерка оправяше леглото за лягане. Напрежението от очакваното обаждане и неговата значимост бяха опънали нервите му. Облегна се и отново впери очи в телефона. Кога щеше да звънне, щеше ли изобщо да звънне?
— Pardon, monsieur — заговори женски глас, придружен от леко почукване по рамката на отворената врата.
— Да? — Конвърс се извърна от мълчаливия телефон в очакване да види камериерката.
Това, което видя, го накара да ахне. Беше фигурата на Бертолдие, с изправена стойка и неподвижна ръбеста глава. Очите му бяха странна смесица от хладна оценка, снизхождение и стига да не бъркаше, следа от страх. Влезе през вратата и застана неподвижно. Когато проговори, гласът му звучеше като пропукване на леден блок.
— Бях на път за уговорена вечеря на четвъртия етаж, мосю Саймън, и случайно се сетих, че сте отседнал тъкмо в този хотел и ми дадохте номера на апартамента си. Преча ли?
— Разбира се, че не, господин генерал — Джоел бе скочил на крака.
— Очаквахте ли ме?
— Не по този начин.
— Но все пак ме очаквахте.
Джоел направи пауза.
— Да.
— Изпратихте и получихте сигнал, така ли?
Джоел отново помълча.
— Да.
— Вие или сте изтънчен и провокиращ адвокат, или обсебен от странна идея човек. Кое от двете, мосю Саймън?
— Ако съм ви провокирал да дойдете да ме посетите и съм го направил като изтънчен адвокат, ще бъда наистина доволен. Що се отнася до моята обсебеност, думата предполага преувеличени и непредвидени неприятности. Каквито и неприятности да имам, те не са нито преувеличени, нито непредвидени. Не съм обсебен от нищо, господин генерал. Прекалено добър адвокат съм, за да допусна подобно нещо.
— Един летец не може да се лъже сам. Ако го направи, ще се разбие в земята.
— Бях свален, никога не съм се разбивал поради собствена грешка.