Бертолдие бавно се запъти към тапицирания с коприна диван до стената.
— Бон, Тел Авив и Йоханесбург — тихичко рече той, седна и кръстоса крака. — Това ли е сигналът?
— Това е.
— Моята фирма има интереси по тези места.
— Клиентът ми също — каза Конвърс.
— А вие какво имате, мосю Саймън?
— Дълг, господин генерал.
Бертолдие замълча, тялото му не помръдна, но очите му гледаха изпитателно.
— Мога ли да пийна чашка коняк? — попита накрая. — Придружителят ми ще ме почака в коридора пред вратата.
4
Конвърс отиде до барчето с алкохола, като през цялото време усещаше втренчения поглед на генерала. Чудеше се каква ли насока ще приеме разговорът. Беше странно спокоен, както често му се случваше преди важни преговори или предварителни разпити. Уверен беше, че знае неща, за които опонентите му нямат представа, скрита информация, изплувала на повърхността през дългите часове на упорит труд. В този случай работата не беше свършена от него, но резултатите бяха същите. Знаеше много факти за живата легенда, която се намираше в стаята му и се казваше Жак-Луи Бертолдие. С една дума, Джоел беше подготвен, а в течение на годините се беше научил да се доверява на инстинктите си, както им се доверяваше в небето преди толкова много време.
Освен това част от професията му беше да е на „ти“ с правните плетеници на операциите по внос и износ. Те бяха лабиринт от често несвързани взаимно пълномощия, които лесно ставаха неразбираеми за непосветените, и в следващите няколко минути смяташе да обърка този апостол на Джордж Маркъс Делавейн, палача от Сайгон, до такава степен, че следите от страх в очите му да станат доста по-забележими.
Разрешенията за доставки в чужбина бяха много по-разнообразни по форма и цвят от обикновените разрешения за износ и товарителниците за стоки с по-малко конкретни ограничения.
Това бяха мислите, които светкавично се носеха из главата на Конвърс, докато наливаше коняка. Беше готов. Обърна се и тръгна през стаята.
— Какво точно търсите, мосю Саймън? — запита Бертолдие и пое чашата от Конвърс.
— Информация, господин генерал.
— За какво?
— За световните пазари, които се разширяват и могат да послужат на клиента ми. — Джоел се върна при стола до прозореца и седна.
— А с какво се занимава той?
— Брокер е.
— На какво?
— На голям спектър от стоки — Конвърс вдигна чашата към устните си и отпи. — Струва ми се, че в общи линии ги споменах днес следобед във вашия клуб. Самолети, моторни превозни средства, плавателни съдове, муниции. В този спектър.
— Да, споменахте ги, но се опасявам, че не ми стана ясно.
— Моят клиент има достъп до източници на продукция и складове, който е далече по-голям от достъпа на всеки друг човек, когото познавам или за когото съм чувал.
— Много впечатляващо. И кой е той?
— Нямам право да ви кажа.
— Може да го познавам.
— Може, но не в това качество, в което ви го описах. В тази област е много малко известен, да не кажа никак.
— Значи няма да ми кажете кой е? — настоя Бертолдие.
— Това е поверителна информация.
— Тоест, според собствените ви думи, вие сте ме издирил, изпратил сте ми сигнал, на който съм отговорил, и сега твърдите, че търсите информация за разширяващите се пазари на разни стоки в Бон, Тел Авив и Йоханесбург. Но не желаете да огласите името на клиента си, който би спечелил, ако притежавам тази информация, което е малко вероятно. Не мога да допусна, че говорите сериозно.
— Вие разполагате с информацията и аз съм напълно сериозен. Но се опасявам, че си направихте погрешно заключение.
— Не се боя от подобно нещо. Английският ми е съвършен и чух какво казахте. Изниквате изневиделица, не знам нищо за вас, говорите неясно за този неназован влиятелен човек.
— Вие ме попитахте, господин генерал — твърдо го прекъсна Джоел, без да повишава тон, — какво търся.
— И вие отговорихте — информация.
— Да, но не съм казал, че я търся от вас.
— Моля?
— Много добре знам, че при съществуващите обстоятелства и поради причините, които току-що споменахте, никога не бихте ми я предоставил.
— Тогава какъв е смисълът от този, как да кажа, предизвикан разговор? Не обичам да ми губят времето, мосю.
— Това е последното нещо на света, което бихме… което бих направил.
— Уточнете се, моля.
— Моят клиент иска да получи доверието ви. Аз също. Но знаем, че няма да ни го дадете, докато не се уверите, че ще бъде оправдано. След няколко дни… най-много седмица, се надявам да ви докажа, че ще го оправдаем.
— Чрез пътуванията ви до Бон, Тел Авив и Йоханесбург?
— Честно казано, да.