— Не знаех това — прекъсна го Холидей.
— Баща ми не беше красив и нямаше преимуществата на многоженец, но пък беше военен летец, а по-късно — висш служител в „Пан Ам“. В семейство Конвърс беше прието да се научиш да летиш, преди да получиш шофьорска книжка.
— Имаш ли братя и сестри?
— По-малка сестра. Научи се да лети сама преди мен и никога не ми разреши да забравя този факт.
— Спомням си. И нея я интервюираха по телевизията.
— Само два пъти — намеси се Джоел с усмивка. — Тя беше на страната на твоите приятелчета и пет пари не даваше кой ще разбере това. Белият дом нареди на всички да стоят настрана от нея и за всеки случай да проверяват пощата й.
— Значи затова съм я запомнил — рече Холидей. — Значи един слаб студент напусна колежа, а Военноморските сили се сдобиха със запален пилот.
— Никой от нас не беше особено запален. Повечето изгаряха живи.
— Все пак сигурно си мразил такива като мен, дето си останаха в Щатите. С изключение на сестра си, разбира се.
— И нея мразех — поправи го Конвърс. — Мразех и презирах. Но само когато убиваха някого или някой полудяваше в лагерите. Не за това, което вие заявявахте открито, всички познавахме Сайгон, а защото го казвахте без страх. Вие бяхте в безопасност и ни карахте да се чувстваме глупаци. Тъпи, плашливи глупаци.
— Разбирам.
— Много мило.
— Съжалявам, не исках да прозвучи така.
— И как прозвуча, адвокате?
Холидей се намръщи.
— Може би снизходително.
— Не може би, а сигурно.
— Още си ни сърдит.
— Не на вас, а на ония, които непрекъснато гледат да изцедят нещо от мен. Мразя да говоря на тази тема, но тя непрекъснато изскача.
— Виновен е Пентагонът. Известно време ти бе героят на вечерните новини. Как беше, три опита за бягство? При първите два са те заловили и хвърлили в карцера, но последния път си успял, и то съвсем сам, нали? Пропълзял си неколкостотин километра през вражеската джунгла, преди да достигнеш фронтовата линия.
— Бяха само сто и шейсет и извадих дяволски късмет. При първите два опита бях отговорен за смъртта на осем души и не се гордея особено с това. Не можем ли вече да преминем към сделката „Ком Тек“ — „Берн“?
— Още малко — каза Холидей и бутна кроасана си встрани. — Моля те. Не искам нищо да цедя. Просто имам нещо наум, макар че сигурно не минавам в очите ти за много умен.
— Престън Холидей не е глупак, репутацията му го потвърждава. Ако колегите ми са прави, ти си истинска акула. Но аз познавах човек, който се казваше Ейвъри, а не Прес.
— Приеми, че разговаряш с Фаулър, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре.
— И какво имаш наум?
— Най-напред няколко въпроса. Просто искам да бъда точен, защото и ти имаш репутация. Твърдят, че си един от най-добрите специалисти на международната сцена, но хората, с които говорих, не могат да разберат защо Джоел Конвърс работи за сравнително малка, макар и стабилна фирма, когато може да бъде много по-добре поставен. Или дори да започне собствен бизнес.
— Да не искаш да ме наемеш?
— Аз не, не вземам партньори. Благодарение на Джон Холидей, адвокат от Сан Франциско.
Конвърс се загледа във втората половина от кроасана си и реши, че вече не е гладен.
— Какъв е въпросът ти, адвокате?
— Защо си там, където си?
— Плащат ми добре и на практика движа всичко. Никой не диша във врата ми. Освен това не обичам да рискувам. Съществува дребният въпрос с издръжката на бившата ми жена.
— И деца ли издържаш?
— Слава Богу, не.
— Какво стана, когато напусна Военноморските сили? Как се чувстваше? — Холидей отново се наклони напред, с лакът на масата, опрял брадичка в дланта си като любознателен студент. Или нещо друго.
— С кого си разговарял? — запита Конвърс.
— За момента тази информация е поверителна, адвокате. Ще приемеш ли такъв отговор?
Джоел се усмихна.
— Наистина си акула… Излязох от онази бездна и започнах да искам всичко от живота. Сърдит, това е вярно, но исках всичко. Слабият студент стана първенец, но ще те излъжа, ако не призная, че се радвах на всеобщо благоразположение. Върнах се в „Амхърст“ и взех две години и половина за три, след което отидох на специализация в Джорджтаунския университет5, където изкарах и стажа си.
— Значи си стажувал във Вашингтон?
Конвърс кимна.
— Да.
— При кого?
— Във фирмата на Клифърд.
Холидей тихичко подсвирна и се облегна.
— Това е златна територия, пропуск за рая на Блакстоун6, както и за мултинационалните корпорации.
6
Сър Уилям Блакстоун (1723–1780) — прочут английски юрист, чиито „Коментари върху английските закони“ са имали силно влияние върху правораздаването в Англия и САЩ и дълго време са били използвани като единствена правна литература от млади адвокати. — Бел. ред.