— Казах ти, че се ползвах от благоразположението им.
— Тогава ли започна да мислиш за работа в чужбина? Докато беше в Джорджтаун? Във Вашингтон?
Джоел отново кимна и примижа от отражението на слънчев лъч в металната решетка на някакъв балкон на булеварда край езерото.
— Да — тихо отвърна той.
— Защо нищо не стана? — попита Холидей.
— Съображенията, поради които ме искаха, се оказаха погрешни. Изцяло погрешни. Когато разбраха, че имам свои собствени правила, не ме допуснаха да припаря в Държавния департамент дори с туристически групи.
— А фирмата на Клифърд? Имал си страхотен имидж дори за тях — калифорниецът вдигна ръце във въздуха, с дланите напред. — Знам, знам. Погрешни съображения.
— Погрешни цифри — поправи го Конвърс. — Прекалено много маймуни имаше на клона — над четирийсет адвокати в ръководството, плюс още двеста на заплата. Десет години щях да прекарам в усилия да открия мъжката тоалетна и още десет — да получа ключ от нея. Това не удовлетворяваше търсенията ми.
— А какви бяха те?
— Да стана това, което съм сега, или почти. Казах ти, че заплащането е добро и че движа международния отдел. Последното е не по-малко важно от парите.
— Не би могъл да го знаеш, когато си постъпил — възрази Холидей.
— Знаех. Поне получих недвусмислен намек. Когато Талбът, Брукс и Саймън — собствениците на фирмата, която ти нарече малка, но стабилна, дойдоха при мен, постигнахме договореност. Ако след четири-пет години успеех да се докажа като добър юрист, щях да заема мястото на Брукс. Той отговаряше за сделките в чужбина, но беше започнал да се уморява от безкрайното нагаждане към часовите разлики. — Конвърс отново млъкна. — Очевидно се доказах.
— И също толкова очевидно по някое време си се оженил.
Джоел се облегна назад.
— Необходимо ли е всичко това?
— Няма никакво значение, просто дълбоко ме интересува.
— Защо?
— Реакцията ми е естествена — обясни Холидей и по очите му пролича, че се забавлява. — И ти би се чувствал така, ако аз бях на твоето място, а ти — на моето, и бях преживял всичко, през което си минал.
— Акулата си е акула — промърмори Конвърс.
— Разбира се, не си длъжен да отговаряш, адвокате.
— Знам, но колкото и да е чудно, нямам нищо против. Тя понесе своя дял от сътресения, предизвикани от това, което бях преживял — Джоел разчупи кроасана, но не направи опит да го вдигне от чинията. — Утеха, удобство и смътна представа за стабилност — каза той.
— Моля?
— Това са нейни думи — продължи Джоел. — Твърдеше, че съм се оженил, за да има къде да отида, да има кой да ми готви и пере дрехите и за да сложа край на досадната загуба на време, свързана с намирането на жени за леглото. Освен това, като съм узаконил връзката ни, аз съм демонстрирал приемлив имидж за пред обществото… „Какви усилия положих, за да играя тази роля“ — също нейни думи.
— Верни ли бяха?
— Казах ти, че когато се върнах, исках всичко, а тя бе част от него. Да, верни бяха. Готвачка, чистачка, перачка, партньорка в леглото и приемливо, привлекателно допълнение. Заяви, че никога не е могла да разбере как класирам по изпълнение всички тези роли.
— Звучи като момиче с характер.
— Такава беше. Такава е.
— Не дочувам ли нотка на евентуално ново начало?
— Изключено — Конвърс поклати глава с подобие на усмивка на устните, но почти без хумор в очите. — И тя се оказа в капан, а това не трябваше да става. Както и да е. Доволен съм от сегашното си положение. Хора като мен не са родени за семейно огнище, на което да къкри яденето, въпреки че понякога съжалявам за това.
— Животът ти не е лош.
— Твоят такъв ли е? — бързо попита Джоел, за да измести темата от себе си.
— Главните ми грижи са зъболекарите и бележките от тестовете. Имам жена и пет деца. Не бих приел друг начин на живот.
— Но нали пътуваш много?
— Затова пък връщанията ми са истински празници — Холидей отново се наведе напред, сякаш проучваше важен свидетел. — Значи в момента нямаш ангажименти, нямаш при кого да се приютиш.
— Ако те чуят Талбът, Брукс и Саймън, ще се обидят. Баща ми също. Откак мама умря, двамата вечеряме веднъж седмично, когато не лети насам-натам.
— Много ли лети?
— Една седмица е в Копенхаген, следващата в Хонконг. Забавлява се чрез непрекъснато движение. На шейсет и осем години е и е страшно разглезен.
— Струва ми се, че ще го харесам.
Конвърс отново сви рамене с усмивка.
— Може и да не ти хареса чак толкова. Смята адвокатите за поплювковци, включително и мен. Той е последният от железните пилоти.