Колкото и интригуващ да бе този факт, Сара си каза, че ще разсъждава по него по-късно. Откакто бе влязла в къщата, не спираше да си задава въпроси за нещо друго, което също бе обезпокоително. А откакто научи как е била убита Катрина Хагебак, съмненията ѝ се раздухваха още повече.
— Тя е била убита в преддверието на къщата, нали? Там, където има най-много кръв. А не на скалата?
— Хипотезата е най-очевидна предвид кръвта върху плочите. Известно е, че областта около мозъка е силно кръвоснабдена. Ударите със сабята със сигурност са предизвикали излив на кръв, който отговаря на намереното в преддверието. На скалата, където е намерено тялото, има съвсем малко кръв.
— А защо са влачили тялото навън, чак до ръба на скалата?
— Не съм аз детективът… Мисля, че убийците са искали тялото да изчезне, но просто не са имали време да го направят. По този въпрос трябва да разговаряте с…
Думите на съдебния лекар се изгубиха в препускащите мисли на Сара. Тя преценяваше възможните хипотези въз основа на фактите: екзекуция, когато жертвата е на колене, стиска парче тебешир в ръката си, жертвите са обезвредени с ужасяваща ефикасност. Всичко това не пасва на влаченето на тялото извън къщата и изоставянето му там. Каквито и предположения да имаше как са се развили събитията, всички те удряха на камък. Трябваше ѝ сигурно доказателство. Ако излезеше права, всичко се променяше. Напълно.
— Слушате ли ме, инспектор Геринген? — попита обезпокоен Йоаким Тример.
Без да каже нито дума, Сара стана и изхвърча като вихър от палатката.
6
Тя потрепери и се загърна с канадката. Вятърът изтръгна кичури от завързаната ѝ на конска опашка коса и те затанцуваха пред лицето ѝ. Тръгна към къщата. Запали фенера, за да освети дирята кръв, която започваше от площадката пред входа и стигаше до трупа на министър-председателката на двадесетина метра по-нататък.
Сара вървеше отстрани на браздата, като наблюдаваше полегналата трева. Спря на няколко пъти, за да огледа за следи и отпечатъци. С крайчеца на окото си забеляза началника на полицията, който идваше към нея. Хауг дръпна за последен път от цигарата си, а после извади от джоба си метална кутийка, угаси фаса в нея и затвори капака ѝ.
— Лъжлива следа, разбира се. Върху скалата има само една карабина и тя служи на орнитолозите, когато опъват мрежи. Улавят птиците, за да им сложат пръстени. А при вас как е? Видяхте ли се с Тример?
— Какво предположение имате за обстоятелството, че са намерили министър-председателката ей там, а не на мястото, където са я убили? — Тя посочи ръба на скалата.
— Вече ви казах. Убили са я, а после са решили да хвърлят тялото в морето, за да сметнем, че е нещастен случай. Само че междувременно са чули, че идвам насам, и са изчезнали, защото в противен случай щеше да им наложи да решават още един проблем…
— Канели са се да прикрият убийството като нещастен случай, при положение че оставят след себе си труповете на трима охранители? Като че ли цялото домакинство е изчезнало… Това няма смисъл…
Николай Хауг притисна болния си палец под ръкавицата и се опита да отговори спокойно, но в тона му се долавяше раздразнение.
— Може да са искали само да се отърват от тялото.
— И са се отказали от намерението си на десет сантиметра от бездната, защото са ви видели да идвате? Това изглежда малко вероятно, особено предвид начина, по който са се разправили с охранителите — трима агенти по сигурността със сериозна подготовка.
Сара си даде сметка за обидата, която нанася на шефа на полицията, но тя не бе тук, за да доставя удоволствие.
— Извикайте тук двама криминолози и съдебния лекар — разпореди се вместо заключение тя.
Николай Хауг измърмори няколко думи, които бяха отнесени от вятъра и бученето на вълните, а после взе в ръка уоки-токито, за да изпълни нареждането на инспекторката, която бе досадна, но и доста проницателна.
След малко две фигури в защитни комбинезони вече изследваха браздата, оставена от тялото на пътеката, с цел да намерят някакви отпечатъци. Хипотезата беше, че са теглели тялото за ръцете. Съдебният лекар бе коленичил, за да бъде на една височина със Сара. А началникът на полицията стоеше зад тях и наблюдаваше операцията.
— Съгласен ли сте, че кръвта се е разпростряла по тревата — попита Сара, докато осветяваше три снопчета трева.
— Наистина — промърмори Тример предпазливо, — краката ѝ са се влачили по земята, плъзгали са се върху кръвта и са я разнесли по тревата…
— Да, но лентата от трева, изцапаната с кръв, е доста широка. Много по-широка от два крака…