Вестник „Дагбладет“:
Вестник „Дагенс Нерингсглиу“:
Вестник „Дагсависен“:
Вестник „Афтенпостен“:
Сред материалите се търкаляше и снимка от таблоида VG, на която Сара и Кристофър държаха за ръка Симон на излизане от летището в Осло. Под снимката имаше текст: „Едва месец след развода си Сара се свързва с новата си любов от Франция“. По-нататък в статията със злобно злорадство се описваше колко е страдал малкият Симон след смъртта на родителите си, загинали при автомобилна катастрофа година по-рано.
Кристофър и Сара бяха запазили всички тези вестници, за да могат един ден, когато времето излекува раните, да ги покажат на Симон. За да наставят ясни и точни думи върху болезнените му спомени.
— Какво правиш в стаята ми?
Кристофър подскочи и — без да иска — заслепи Симон с фенерчето.
— Идвам да видя дали спиш спокойно.
— Остави ме на мира!
Кристофър се поколеба. Дали да влезе в дразнещ спор с дете, което е обзето от гняв и в същото време спи, и то в 5 часа и 45 минути сутринта? Разбира се, че не. Само че съзнанието му бе вече затормозено от предстоящия първи работен ден и от неизвестността около заминаването на Сара. Затова отстъпи пред изкушението да облекчи поне отчасти безпокойството си, като реши проблема със Симон възможно най-бързо.
— Симон, прочетох това, което си написал и закачил на вратата. Разбирам, че си разгневен, но Сара никога не е искала да предизвиква бъркотия в семейството с неочакваното си заминаване в разгара на почивните дни. Знаеш колко те обича и колко много държи да сме заедно. Тя скоро ще се върне.
— Остави ме, ти нищо не разбираш!
— Добре, но ти вече си достатъчно голям и разбираш, че случилото се снощи е нещо необикновено. Това не е всекидневната работа на Сара. Тя ми обясни, че не се е случвало подобно нещо и че няма да се повтори.
— Ти каза нещо подобно, но нещата се случиха отново. Ти ме лъжеш, лъжеш ме през цялото време! И те се случват отново и отново! Ще ме изоставите, знам! Върви си!
Гласът на Симон бе изпълнен с отчаяние и това разкъса сърцето на Кристофър.
— Добре, миличък, отивам се! Ще бъда в стаята си. Можеш да дойдеш, когато пожелаеш. Никога няма да те изоставя. Нито аз, нито Сара.
— Махай се!
Кристофър прехапа устни. Знаеше обаче, че Симон — сега, когато вече има уверението му, че няма да го изостави — изпитва необходимостта да остане сам, за да се успокои. Върна се в стаята си и седна на ръба на леглото. Отново провери телефона си. Питаше се къде ли е Сара и колко опасен е случаят, заради който бяха дошли да я търсят.
Напрегна волята си, за да се въздържи да не ѝ изпрати още едно съобщение. Не искаше да я безпокои. Тръгна към банята. В този момент телефонът му сигнализира за получаването на съобщение.
Бе нетърпелив да види какво е отговорила Сара на неговото „неприлично“ предложение. Изненада се, когато видя изписан непознат номер.
9
— Предложението ви да се заема първо с раните на рамото бе много добро. — Йоахим Тример стоеше до масата за аутопсия, скрит зад маската си. Подаде на Сара бурканче с камфор и тя побърза да намаже ноздрите си. Въпреки че в палатката вееше от всякъде, въздухът бе просмукан от миризмата на разложение.
— Какво открихте? — притисна го начаса Сара, докато вдишваше камфора, който слабо отстраняваше зловонното ухание на смърт.
Тример посочи с ръка към компютъра, поставен върху шкафче от неръждаема стомана.
— На екрана виждате уголемени раните върху рамото. Ясно се различават петте разкъсвания по дължина, които тръгват от лопатката и стигат до ключицата.
Докато говореше, съдебният лекар сочеше подробностите на снимката с върха на флумастер.
— Както можете да се убедите, очертанията са неравни. И понеже не открих следи от метал, пластмаса или дърво, съм почти сигурен, че не са нанесени с някакъв предмет или оръжие. Нанесени са с пръсти.