— Изплюйте камъчето — прекъсна го Сара.
Тример притвори за миг очи, сякаш за да преглътне раздразнението си.
— Виждам, че и двамата имаме буден ум, госпожо инспектор — отговори той възпитано, — но изпитвах необходимост да ви покажа пътя на разследванията ми, за да сте сигурна, че изводът ми несъмнено е точен.
— Е и?
— Измерих раните. Накратко, петте разкъсвания на епидермиса са със същата големина като пръстите на Картина Хагебак. Разбира се, държах сметка за деформацията на кожата след смъртта. — Тример хвърли поглед на Сара, която стоеше безстрастно до него, и добави: — Тя сама си е нанесла раните, госпожо инспектор. Повторила е движенията многократно. И за да постигне подобна дълбочина на раните, е употребила сила. Да не кажа, че е била обзета от ярост. Поставяла е отново пръстите си в една и съща бразда, сякаш е държала на всяка цена да „разоре“ определена част от тялото си. Намерих остатъци от кожа, примесени с почва, под ноктите ѝ. Остава само да установя дали тази кожа е наистина нейната, а не на палача, но се съмнявам в това…
Тример очакваше Сара да ококори изненадано очи или поне лицето ѝ да изрази смайване, но тя бе застинала с безизразно изражение.
— Госпожо инспектор — обезпокои се Тример, — слушате ли ме?
Сара го вледени с поглед, за да го откаже от подобни забележки. Усилено размишляваше. Дали някой бе принудил Катрина да се самонарани? И защо точно по лявото рамо, а не другаде?!
Порив на вятъра размърда покрива на палатката. През отворите нахлу хлад. Сара потръпна. Не толкова заради студа, а заради това, което се бе мярнало в мислите ѝ. И така, както се е влачила сама до ръба на скалата (а в началото всички смятаха, че е била влачена дотам от убийците си), Катрина Хагебак си е нанесла сама и доброволно раните върху рамото. Ако наистина е така, каква можеше да е причината?
Въпреки смущението си Сара забеляза, че Тример трескаво дебне момента, когато отново ще го удостои с вниманието си.
— Намерих и нещо друго — заяви той.
Сара се приближи до монитора, върху който той бе увеличил снимката на раните. На единия кадър червен кръг обграждаше най-горния участък на рамото.
— Без малко да не го забележа, кожата дотолкова бе поразена от нараняванията — обясни Тример. — Това е част от пръстов отпечатък върху самата кожа. И на практика — добави той, като предотврати намерението на Сара да проговори — още отсега мога да потвърдя, че той не е от ръката на Катрина Хагебак.
Сара не очакваше подобно нещо и блесналият ѝ поглед издаде възбудата ѝ. Това не убягна от вниманието на съдебния лекар.
— Не се вълнувайте толкова, защото ще ви разочаровам. Сигурен съм, че този пръстов отпечатък не принадлежи на Катрин Хагебак, но също така и че не е годен, за да открием човека, на когото е. Липсват три четвърти от него. Убедете се сама.
Увеличеният отрязък наистина бе част от пръстов отпечатък с големина най-много сантиметър и Тример бе увеличил максимално контраста. Микроскопичното доказателство бе в ъгъла на една от петте рани и приличаше на зле изтрита следа.
— С половин отпечатък бихме могли да опитаме възстановяване чрез екстраполация10, но сега е напълно невъзможно — заяви съдебният лекар.
Сара откачи слушалката на уоки-токито си и поиска първият свободен човек от криминолозите да дойде при нея.
— Други отпечатъци на други места по тялото? — осведоми се тя.
Тример поклати отрицателно глава.
— Това е първото, което проверих, след като открих този отпечатък. Няма други.
Сара се приближи до голото мраморнобяло тяло на Катрина Хагебак върху масата за аутопсия и впери поглед в белезите от нокти по рамото. Усети, че космите по ръцете ѝ настръхват, когато си позволи мислено да формулира невероятната хипотеза, която зрееше у нея от няколко секунди.
— Госпожо инспектор…
Плешив мъж на около тридесетина години с енергично движение влезе в палатката. Носеше бял комбинезон и сини ръкавици.
— Виждате част от пръстов отпечатък — каза му Сара, без много-много да се церемони, като посочи екрана. — Можем ли да открием притежателя му?
Младият мъж се приближи бързо до компютъра и от смущение повдигна вежди.
— Ами, да кажем, че единственото решение е да го сравним с определен брой отпечатъци на определен брой заподозрени. Ако не подходим по този начин, програмите за търсене ще се сблъскат с астрономически брой отпечатъци. Наистина пръстовият отпечатък на всеки отделен индивид е различен, ако е цял, но ако сравняваме само отделни части, се явяват прилики, подобия…
10
Екстраполация в случая означава да се създаде допирателна права в края на наличните данни и да се удължи отвъд тази граница. — Бел.прев.