Явно този млад криминолог схващаше бързо. Сара харесваше такива хора.
— Въпреки всичко пуснете проучването и ми докладвайте лично за резултатите. Наемам се да ги изпратя на моите екипи в Осло. Те ще се опитат да направят подбор.
— Добре, госпожо — отвърна мъжът и погледна въпросително към Тример.
— Веднага ще ви изпратя снимката на сървъра — заяви съдебният лекар и забарабани с пръсти по клавиатурата.
Криминологът кимна и излезе.
Сара не си правеше илюзии за резултатите от анализа на частичния пръстов отпечатък, но не можеше да си позволи лукса да пренебрегне нито една следа.
— Нямаме особен късмет, че единственото място, където има отпечатък, е толкова повредено — оплака се Тример, докато изпращаше снимките.
Сара го изгледа втренчено и си спести неуместната забележка, че му липсва съобразителност. Нима не бе направил връзката?
Не беше ли странно, че единственото място, на което бяха намерили отпечатък от възможния убиец, отпечатък, който би им дал възможност да го идентифицират, съвпада с единствената част от тялото на жертвата, което тя бе издрала до кръв с ноктите си.
С разтуптяно сърце, като че ли се канеше да скочи от висок етаж, Сара сподели с тих глас какво е открила, сякаш говореше едновременно и на себе си, и на съдебния лекар:
— Катрина Хагебак съзнателно е опитала да заличи отпечатъка.
10
Точно в 7 часа и 45 минути Кристофър влезе в кафенето, което се намираше на стотина метра от френското училище „Рьоне Касен“ в Осло. Бе оставил Симон в клас и се бе разбрал с него, че родителите на Сара ще го вземат вечерта и ще се грижат за него до сряда. Малко преди да тръгнат към училище, Кристофър завари Симон с раница на гръб и лист хартия в ръка, на който пишеше: „Искам да се махна оттук“.
Момчето отказа всякаква форма на общуване въпреки многократните изпълнени с безпокойство усилия на Кристофър. Той реши да отстъпи пред желанието на осиновения си син, като се надяваше, че ако се разделят за няколко дни, Симон ще осъзнае колко са му необходими и Сара, и Кристофър.
На влизане в училище Симон отказа да го целуне. С натежало от мъка сърце Кристофър го съпроводи с поглед. Не знаеше как да облекчи страданията на детето.
Тъжните му мисли бяха прекъснати от един мъж в другия край на кафенето, който му махна с ръка. Сигурно бе около петдесетгодишен. Лицето му бе мургаво. Върхът на носа му сякаш всеки момент щеше да докосне горната му устна. Правите му сиви коси бяха сресани на път. Носеше очила с големи квадратни рамки, които не се връзваха с овехтялото му кафяво сако.
Кристофър си проби път между клиентите, аромата на кафе лате, на виенско кафе с цяла планина сметана „Шантий“ и току-що извадени от фурната сладки.
— Благодаря ви, че дойдохте — изрече мъжът на правилен френски език.
Кристофър го изгледа остро. Дали не сгреши, като прие тази среща?
След като получи странното послание по телефона, му се искаше да предупреди Сара, че някакъв журналист настоява да ѝ зададе няколко въпроса, но после си каза, че сега не е моментът да я отвлича от работата ѝ. Но после любопитството му много бързо взе връх над предпазливостта. Не любопитството, което очарова човека за миг, а любопитството, което се загнездва в мислите и изнамира хиляди извинения да отстъпи пред изкушението. И така Кристофър пристигна на срещата, като си повтаряше наум, че целта му е да предупреди Сара за евентуална репортерска атака над нея.
Седна срещу загадъчния си събеседник свободно и небрежно, поне се надяваше, че изглежда така. На всяка цена искаше да прикрие трескавото си безпокойство.
— При нормални обстоятелства на драго сърце бих ви подал ръка — заяви той. — Но разбирате, нали, че вашата настойчивост до известна степен е дразнеща и подозрителна. Следователно…
— Разбирам и оценявам смелостта ви да дойдете на срещата.
Кристофър се усмихна наум, защото разпозна един от триковете на разследващия журналист: ласкае нерешителния свидетел, за да подмени чувството му за вина с гордост. Да му внуши, че е герой, докато всъщност го смята за предател.
— Слушам ви — каза Кристофър.
Томас Холм го изгледа иззад големите стъкла на очилата си едва ли не с възхищение.
— Чел съм военните ви репортажи, имам предвид тези за Косово, и трябва да ви кажа, че никога не бих имал смелост да отида там и да разпитвам хората.
„Още едно ласкателство“ — помисли си Кристофър, но само кимна учтиво.
— Чел съм също така статиите ви как историята и науката могат да има подвеждаща роля, по-точно за астрологията. Стигнах до средата на новата ви монография „Подробностите, които променят всичко“, където обяснявате, че върхът на християнската религия, като фреските по тавана на Сикстинската капела, всъщност е химн на сексуалността, по-точно на хомосексуализма.