— А сега пиша друга книга със заглавие „Защо Томас Холм разследва Сара Геринген!“ — уморено го прекъсна Кристофър.
Дясното рамо на журналиста нервно трепна, сякаш там го бе ухапало някакво насекомо. Той нагласи очилата си и се втренчи в чашата си с кафе.
— Да, да, прав сте. Но да караме по същество. Само че преди това ми позволете да ви задам един последен въпрос.
Кристофър въздъхна и се намести по-удобно в лъскавото кожено кресло.
— Защо не публикувахте нищо по случая „Пациент 488“? Като талантлив репортер и главен участник в събитията би трябвало да напишете изключителен материал!
Не за първи път задаваха на Кристофър този въпрос. Той обикновено отговаряше, че е доста пристрастен по случая, за да бъде обективен. А освен това никак не бе сигурен, че е готов отново да се изправи лице в лице с мъчителните си спомени. Пък и всички, които знаеха тайните на тяхното разследване, бяха мъртви. Той и Сара бяха единствените, които бяха в течение на тайната на пациент 488. Бяха се заклели никога да не разкриват истината.
— Защо съм тук? — попита Кристофър, тъй като нямаше повече време за губене.
— Добре, добре… Най-напред искам да знаете, че не тая лоши чувства към партньорката ви. Искам само да изясня част от бляскавата ѝ кариера. След случая „Пациент 488“ името на Сара Геринген не слизаше от първите страници на норвежките вестници. Хората започнаха да се интересуват от живота на тази жена, която стана национална героиня. Пресата интервюира нейни доброжелателни колеги и те я описаха като жена, която е страховито ефикасна в работата си. А повечето ми събратя преписаха изпълнената ѝ с хвалебствия биография, предоставена от пресслужбата на полицията в Осло.
— Да, разбирам. И? — вметна Кристофър. Не искаше да участва в анализа на тази посредствена журналистическа работа.
— Минах на свободна практика, защото шефът на редакцията не искаше да финансира разследване на жена, която всички превъзнасят като героиня. И която освен това е невъзможно да бъде интервюирана.
— Значи това искате — да ви помогна да интервюирате Сара? — подхвърли отчаяно Кристофър.
— Не! — отвърна Томас, размахвайки ръка над чашата си с кафе. — Знам, че в момента тя е заета с друго.
— Тогава значи искате да ви разкажа всичко за нея под претекст, че сме колеги по перо?
— И това не. Всъщност искам да ви уведомя за един, да го наречем, доста смущаващ елемент от разследването, което се опитвам да направя за госпожа Сара Геринген от една година насам.
Кристофър щеше отново да го помоли да говори по същество, но Томас го изпревари и вдигна помирително ръка.
— Сега, сега… Само исках да разберете повода, който отприщи моите действия. Когато прочетох статиите за госпожа Геринген, видях единствено жена, предана на работата си и физически блестящо подготвена за нея. Принципна жена, работохоличка, студена, но справедлива. Била е с военните в Афганистан до 2012 година и след двумесечна „психологическа рехабилитация“, от февруари до април 2013 година в планинския център „Хемседал“, се прехвърля в полицията, където се отличава още с първите си разследвания. Накратко, няма нито едно петънце, нито един провал, нито едно съмнение.
Томас се бе вторачил в масата, сякаш се канеше да закове там следващите си думи:
— Невъзможно е човек да се сблъска с опасностите, с които се е срещнала тази жена. Невъзможно е да поеме рисковете, които тя е поела, без намек от колебание! Убеден съм в това… Искам да кажа, че човек може да бъде смел и със силна воля, но от онова, което научаваме, като анализираме случая „Пациент 488“, тя е действала направо като самоубиец… И никой не я е видял в действие или поне не се е осмелил да го каже!
Томас смутено зачака ефекта от думите си върху Кристофър. Кристофър не можеше да го обвини, че греши. Защото това, което Сара стори за него и Симон, си бе чиста проба себеотрицание.
— Накъде биете?
— Искам да разбера в какво състояние е пристигнала за „психологическата рехабилитация“ в планинския център „Хемседал“, където изпращаха завърналите се от Афганистан. От Норвежкия център за проучване на насилието и посттравматичния стрес в Осло потвърдиха престоя на Сара в „Хемседал“. Отидох на място. Центърът е извън туристическата зона и представлява спа хотел с възможности за спорт и релаксация, кръгли маси и така нататък. Спестявам ви подробностите. Срещнах се с директора, който потвърди, че Сара Геринген е била сред пациентите, които бързо са възвърнали равновесието си и у които не е останала и следа от посттравматичен стрес.