Кристофър погледна часовника на стената на кафенето. След по-малко от двайсет минути трябваше да се представи на новия си главен редактор, а все повече и повече го обземаше усещането, че си губи времето. Бе принуден да прояви търпение, защото към притеснението, че ще закъснее още в първия ден за новата си работа, се примесваше безпокойството за душевното състояние на Симон и сянката върху миналото на Сара, която се разбулваше със закъснение.
— Давам ви шейсет секунди, за да ми съобщите защо си струва да съм тук и да ви изслушам. Ясен ли съм?
Кристофър насочи показалеца си към Томас и се наведе напред. Забеляза, че няколко от седналите наблизо клиенти дискретно ги наблюдаваха.
С пълното съзнание, че се е поддал на гнева си, оправи сакото си. Не се гордееше, че загуби самообладание и се питаше как Сара успява да е спокойна във всякаква ситуация. Поне в работата си.
— Очевидно смятате, че няма проблем — започна Томас със спокоен глас. — Бях на път да се откажа от разследването си. Само че, като се завърнах у дома, констатирах, че датите, които ми бе посочил директорът на центъра, не съвпадат с предоставените от полицията. Имаше разлика от няколко дни. Когато му се обадих и го попитах за това разминаване, той се посмути и ми каза, че вероятно полицията е по-наясно. Имал си достатъчно неща на главата. Помолих го да провери в архива, а той предложи да му обадя отново, за да потвърди информацията. Не го направи. Когато най-сетне успях да го открия, поведението му бе коренно променено. Посъветва ме да престана да ровя в живота на хората и ме заплаши, че ще ме докладва за тормоз.
— Трийсет секунди, господин Холм…
Журналистът ни най-малко не се разбърза, а само поклати глава и впери погледа си в очите на Кристофър. После продължи:
— След този епизод престанах да вървя по утъпканите пътеки. Проследих пет от служителките, които работят с пациенти в центъра „Хемседал“. Следих ги цели две седмици. От работното им място до вкъщи. После избрах тази, която имаше най-много финансови проблеми, и я подкупих.
Кристофър му хвърли подозрителен поглед.
— Да, знам — отсече Томас и размаха ръка. — За пет хиляди крони я накарах да ми каже как е минал престоят на Сара Геринген в центъра. Тя не пожела да каже нищо. Качих сумата на десет хиляди крони. Тогава тя се смути повече, отколкото очаквах, и ме уведоми, че Сара Геринген никога не е била в центъра.
Кристофър вдигна очи от хронометъра на часовника си, разтърсен от проблясък на съмнение.
— Може да не е била в нейното отделение и да не я е видяла. Това не доказва нищо.
Томас Холм приглади косите си, въпреки че не бяха помръднали и милиметър. Видът му показваше, че се колебае дали да разкрие остатъка от информацията си.
— И аз си казах същото, но моята свидетелка заяви, че са поискали от тях, ако искат да си запазят работата си, да потвърдят присъствието на Сара Геринген в заведението, когато ги попитат от медиите… Накратко, инспектор Сара Геринген вероятно никога не е стъпвала в „Хемседал“ — заключи Холм. — От това следват два въпроса: Защо искат да накарат всички да мислят обратното? И къде е била тя по това време?
Кристофър издържа въпросителния поглед на журналиста.
— Слушайте, ако Сара не е участвала в семинара, то вероятно по същото време е водела разследване под прикритие и може би е изпълнявала мисия, възложена ѝ от правителството, която е трябвало да остане в тайна. Познавам хора като вас, вече започвате да си въобразявате, че сте попаднали на конспирация или на зловеща тайна. И това оправдава вашата интуиция, че нещо се крие от всички, нали?
Томас Холм отново нагласи рамките очилата си и сбърчи нос.
— Честно казано, не зная… Ако вашата партньорка не бе превърната в национална героиня, никога нямаше да се заинтересувам от нея. Впрочем отказвам да поддържам мит, чиито корени не са проверени. Наистина, както вие твърдите, причините за отсъствието ѝ и поддържаната лъжа може и да са похвални, основателни. Но ако нещата не стоят така?
— Какво очаквате от мен?
— Да науча истината за госпожа инспекторката, а вие да научите истината за вашата партньорка, освен ако тя вече не ви е я разкрила и всичко ви е ясно.
Кристофър бе наясно само с едно: че за първи път в живота си има желание да разбие нечия мутра. Беше силно разгневен на Томас Холм. Сара никога не бе говорила за пребиваването си в центъра за адаптация. Но тя не му бе разказвала и други подробности от живота си… Сега щеше да е принуден да я попита за истината и да подложи съвместния им живот на риск от конфликт. Беше твърде притеснен, за да мисли трезво, и късно си даде сметка, че неволно е подал ръка на събеседника си. Холм не изпусна случая.