— Късмет, млади господарю! Лек път! Не ни забравяйте!
Щеше ми се да бяхме останали още една нощ. Господарят се изсмя на това мое желание и се пошегува с мен, че явно ще трябва да ме брани от момичетата в Хаги. Едва ли бе спал предишната нощ, но приповдигнатото му настроение все още си личеше. Крачеше по-енергично от обичайното. Мислех си, че ще поемем по пощенския път към Ямагата, но тръгнахме през града, покрай една река, доста по-малка от другата, която течеше успоредно на главния път. Прекосихме я при една теснина, където тя се виеше устремно между облите камъни, и отново се отправихме нагоре по страничния склон на планината.
Бяхме си взели храна от странноприемницата за цял ден ходене, тъй като, щом се озовахме зад малките селца покрай реката, нататък вече не се виждаше жива душа. Пътеката вървеше тясна и безлюдна и криволичеше нагоре стръмна и трудна за катерене. Когато стигнахме върха, спряхме и похапнахме. Беше късен следобед и слънцето хвърляше коси сенки върху равнината под нас. Отвъд нея в източна посока се редяха един след друг планински хребети, които сега потъваха във виолетово-сини и стоманеносиви багри.
— Ето там е столицата — каза владетелят Отори, проследявайки погледа ми. Помислих, че говори за Инуяма, и се озадачих. Той видя недоумението ми и продължи: — Не, истинската столица, на цялата страна… където живее императорът. Отвъд най-далечния планински хребет. Инуяма се намира на югоизток — той махна назад в посоката, от която бяхме дошли. — И тъй като сме толкова далеч от столицата, а императорът е тъй слаб, войнстващи владетели, като Ийда, могат да правят каквото си искат — лицето му отново помръкна. — А под нас е бойното поле, където кланът Отори е претърпял своето най-тежко поражение. Баща ми бе убит там. Това е Яегахара. Отори бяха предадени от Ногучи, които минаха на страната на Ийда. Загинаха повече от десет хиляди воини — погледна ме и добави: — Знам какво е да видиш най-близките си посечени. Не бях кой знае колко по-голям от теб.
Аз се взрях в пустата равнина. Не можех да си представя битката, която се бе състояла тук. Помислих си за кръвта на десетте хиляди души, която бе попила в земята на Яегахара. Във влажната мараня слънцето ставаше алено, сякаш бе изсмукало пролятата на бойното поле кръв. Под нас със скръбен зов се виеха ястреби.
— Не искам да ходим в Ямагата — каза владетелят Отори, щом почнахме да се спускаме надолу по пътеката. — Отчасти защото там ме знаят твърде добре, а и по други причини. Някой ден ще ти ги кажа. Но това означава, че тази вечер ще трябва да спим на открито, тревата ще ни е възглавие, тъй като наблизо няма друг град, в който можем да отседнем. Ще прекосим границата на владението по един таен път, който знам, и ще се озовем на територията на клана Отори, на безопасно разстояние от Садаму.
Не исках да прекараме нощта в тази самотна равнина. Страхувах се от десетте хиляди призрака, от великаните и таласъмите, които обитаваха гората около нея. Ромонът на някакъв поток ми звучеше като гласа на водния дух и всеки път, когато изписукаше лисугер или забухаше бухал, се будех с биещо до пръсване сърце. В един миг самата земя потрепери едва доловимо, от което дърветата зашумоляха, а някъде в далечината по склона надолу се затъркаляха камъни. Имах чувството, че чувам гласовете на мъртвите, които зовяха за отмъщение. Опитах се да се помоля, но единственото, което изпитвах, бе необятна пустота. Тайното божество, на което се кланяха Скритите, си бе отишло заедно със семейството ми. Откъснат от тях, аз вече нямах връзка с него.
До мен владетелят Отори спеше спокойно, все едно си беше в странноприемницата. При все това знаех, че дори повече от мен осъзнава исканията на мъртвите. Мислех си с трепет и безпокойство за света, в който навлизах — един непознат за мен свят, света на клановете с техните строги правила и сурови забрани. Щях да се озова в него по прищявката на този владетел, чийто меч бе обезглавил човек пред очите ми и който сега ме притежаваше. Потръпнах във влажния нощен въздух.
Станахме преди зазоряване, когато небето едва сивееше. Прекосихме реката, представляваща границата на владенията на клана Отори.