— Прости ми за това късно и нежелано посещение — подхвана Ийда, — но почувствах, че денят не бива да завършва, без да съм изразил съжалението си за окаяното ти положение — той й се усмихна, оголвайки едри зъби, и през рамо подхвърли на Шизука: — Излез!
Каеде разшири очи и задиша хрипливо, но не посмя да извърне глава и да погледне Шизука. Чу как вратата се плъзна и се затвори, и предположи, че момичето ще е някъде наблизо, от другата страна. Седна неподвижно, със сведен поглед в очакване Ийда да продължи.
— Бракът ти, който смятах, че цели сключването на съюз с клана Отори, изглежда, е бил претекст за усойниците да се опитат да ме ухапят. Смятам обаче, че вече съм изтребил гнездото — той не откъсваше очи от лицето й. — Ти прекара няколко седмици на път с Отори Шигеру и с Маруяма Наоми. Не заподозря ли нито веднъж, че заговорничат срещу мен?
— Не знаех нищо, господарю — отвърна тя и добави тихо: — Ако е имало заговор, той би успял единствено при моето неведение…
— Хм — изсумтя Ийда и след продължителна пауза попита: — Къде е младежът?
Тя не бе допускала, че сърцето й може да бие по-учестено, но сега го усети — блъскаше в гърдите й, пулсираше в слепоочията й така, че почти й призля.
— Кой младеж, господарю?
— Така нареченият осиновен син, Такео.
— Не знам нищо за него — отвърна тя, привидно озадачена. — Защо питате мен?
— Що за човек беше той според теб?
— Млад, много тих… Изглеждаше посветен на книгите; обичаше да рисува — тя се насили да се усмихне. — Беше непохватен… и може би не особено смел.
— Такова е и впечатлението на владетеля Абе. Сега знаем, че е бил един от Скритите. Преди година е избегнал екзекуция. Защо му е било на Шигеру не само да предостави подслон на такъв престъпник, но и да го осинови, ако не за да ми се противопостави и да ме оскърби публично? — Каеде не бе в състояние да отговори. Мрежата на интригите й изглеждаше неразгадаема плетеница. Ийда продължи: — Абе смята, че младежът е избягал, когато Андо го е разпознал. Изглежда, е страхливец. Рано или късно ще го пипнем и ще го провесим до неговия осиновител — владетелят не отклоняваше искрящ поглед от нея, но тя не отвърна нищо. — Тогава отмъщението ми към Шигеру ще бъде пълно — зъбите му блеснаха в усмивка. — Сега обаче по-неотложният въпрос е какво ще стане с теб. Приближи се!
Каеде се поклони и се придвижи напред. Сърцето й биеше бавно, сякаш всеки миг можеше да спре. Времето също се забави. Нощта стана още по-безмълвна. Дъждът звучеше като съскащ ромон. Внезапно се обади щурец.
Ийда се наклони напред и я огледа изучаващо. Светлината на лампата падаше върху лицето му и когато вдигна очи, Каеде видя как хищническите му черти се размекват от желание.
— Направо се разкъсвам, госпожице Ширакава. Ти си безвъзвратно опетнена от тези събития, но при все това баща ти ми е служил вярно, тъй че чувствам към теб известна отговорност. Какво да направя?
— Единственото ми желание е да умра — отвърна тя. — Позволете ми да го сторя с достойнство. Баща ми ще бъде доволен от този избор.
— Съществува и въпросът с наследството на Маруяма — продължи той. — Мислех да се оженя за теб. И това ще реши проблема с имението и ще сложи край на слуховете за опасното ти въздействие върху мъжете.
— Честта би била твърде голяма за мен — отвърна Каеде.
Той се усмихна и прокара дълъг нокът по предните си зъби.
— Знам, че имаш две сестри. Може пък да се оженя за по-голямата. В крайна сметка решавам, че е за предпочитане ти да сложиш край на живота си.
— Владетелю Ийда — Каеде се поклони до земята.
— Чудесно момиче, нали? — подхвърли Ийда през рамо към мъжете зад себе си. — Красива, интелигентна, смела. И всичко това да отиде на вятъра… — тя отново вдигна глава с извърнато лице, твърдо решила да не издава чувствата си. — Предполагам, че си девица — продължи той и протегна ръка да докосне косите й. Каеде осъзна, че е по-пиян, отколкото изглеждаше. Щом се наклони към нея, долови мириса на вино в дъха му. Разгневи се на себе си, тъй като при допира му тя потръпна. Той го усети и се засмя. — Би било трагедия да умреш девствена. Трябва да познаеш поне една любовна нощ.
Каеде се втренчи в него изумена. Едва тогава си даде сметка за степента на покварата му, осъзна колко дълбоко бе потънал в бездната на похотта и жестокостта. Огромната му власт го бе направила високомерен и развратен. Тя имаше чувството, че е част от някакъв сън, в който вижда ясно какво ще се случи, но е безсилна да го предотврати. Не можеше да повярва, че намеренията му са истина.