Той хвана главата й с две ръце и се надвеси над нея. Тя извърна лице и устните й докоснаха врата му.
— Не! — извика тя. — Недейте, господарю! Не ме опозорявайте. Оставете ме просто да умра!
— Няма нищо позорно в това да ми доставиш удоволствие — възрази той.
— Умолявам ви, не! Не пред тези мъже — изплака тя и привидно отпусна тяло, все едно се канеше да му се отдаде. Косите й паднаха напред и я прикриха.
— Оставете ни — заповяда им той рязко. — Никой да не ме безпокои до разсъмване.
Тя чу как двамата мъже си отиват, чу как Шизука им казва нещо, изпита неистово желание да извика, но не посмя. Ийда коленичи до нея, вдигна я на ръце и я отнесе при постелята. Развърза колана й и робата й се разгърна. Разхлаби собствените си одежди и легна до нея. Кожата й настръхна от страх и отвращение.
— Нощта е наша — каза той и това бяха последните му думи. Усещането за тялото му, което я притискаше, съживи образа на пазача от замъка на Ногучи. Устните му, впити в нейните, почти я накараха да обезумее от погнуса. Тя изпъна ръце назад и той изръмжа от задоволство, когато тялото й се изви в дъга под неговото. С лявата ръка тя напипа иглата в десния си ръкав. Той се надвеси над нея и в този миг тя заби иглата в окото му. Ийда нададе вик, трудно различим от страстно стенание. С дясната ръка Каеде измъкна ножа изпод дюшека и го вдигна рязко. Ийда рухна ничком и тежестта на собственото му тяло заби острието в сърцето му.
Тринадесета глава
Бях подгизнал от плуването в реката и от дъжда, от косите и миглите ми се стичаха капки също както от тръстиките, от бамбука и върбата. И макар че върху черните ми дрехи не личаха следи, бях подгизнал и от кръв. Мъглата се бе сгъстила още повече. Двамата с Кенджи се движехме в един призрачен свят, невеществен и невидим. Улових се, че се питам дали не съм умрял, без да разбера, и не съм се върнал като ангел на отмъщението. Когато си свършех работата тази нощ, щях да се стопя обратно в отвъдното. Мъката неспирно подемаше своя ужасен напев в сърцето ми, но аз все още не можех да се заслушам.
Излязохме от рова и се изкатерихме по стената. Усещах тежестта на Джато върху хълбока си. Все едно носех Шигеру със себе си. Сякаш духът му се бе вселил в мен и се бе всмукал в костите ми. От върха на градинския зид чух стъпките на приближаващ патрул. Гласовете им бяха тревожни; подозираха натрапници и когато видяха срязаните от Юки въжета, замръзнаха на място и възкликнаха изненадани, втренчили се в металните пръстени горе, където бе висял Шигеру.
Всеки от нас пое по двама. Умряха след четири удара, без да успеят повече да погледнат надолу. Шигеру се оказа прав. Мечът в ръката ми сечеше, все едно имаше своя собствена воля или бе движен от невидима ръка. А в мен нямаше ни капка състрадание или милост, които да му попречат.
Прозорецът над нас все още бе отворен и лампата гореше мъждиво. Дворецът изглеждаше тих, обгърнат от сън в часа на вола12. Изкатерихме се до прозореца, вмъкнахме се през него и се строполихме върху телата на пазачите, които Юки бе убила по-рано. Кенджи издаде тих звук на одобрение. Отидох до вратата между коридора и помещението за стражите. Знаехме, че нататък по коридора има четири такива малки стаи. Първата бе отворена и водеше към преддверието, в което бях чакал с Шигеру и двамата бяхме съзерцавали рисунките на жеравите. Другите три бяха скрити зад стените на жилището на Ийда.
Славеевият под опасваше цялата резиденция и я пресичаше през средата, разделяйки помещенията на мъжете и на жените. Сега се простираше пред мен безмълвен, проблясващ на слабата светлина на лампите. Приклекнах в сумрака. Някъде отдалеч, почти от противоположния край на постройката долових гласове — най-малко два мъжки и един женски.
Шизука.
След малко си дадох сметка, че това са Абе и Андо; колкото до пазачите, не бях сигурен за броя им — може би двама с владетелите и още десетина, скрити в тайните помещения. Определих местоположението им в крайната стая — стаята на Ийда. Вероятно владетелите го очакваха там… но къде беше той и защо Шизука стоеше при тях?
Гласът й бе закачлив, почти кокетен, техните — уморени и леко пияни, на моменти накъсвани от прозевки.
— Ще донеса още вино — чух я да казва.