— Да, изглежда, ще е дълга нощ — отвърна Абе.
— Една нощ, когато е последна, винаги е твърде кратка — отвърна Шизука многозначително.
— Не е нужно да е последната и за теб, ако направиш правилния ход — каза Абе и в гласа му се прокрадна тромава нотка на възхищение. — Ти си красива жена и знаеш какво искаш. Ще гледам да се погрижа за теб.
— Владетелю Абе! — засмя се тихо Шизука. — Мога ли да ви се доверя?
— Донеси още вино и ще ти покажа доколко.
Чух как подът запя, когато Шизука излезе от стаята и стъпи върху него. Последваха я по-тежки стъпки и Андо каза:
— Ще отида да погледам отново танца на Шигеру. Цяла година съм чакал това.
Докато прекосяваха резиденцията, аз претичах по пода отстрани и приклекнах до вратата на преддверието. Подът под нозете ми остана безмълвен. Шизука мина покрай мен и Кенджи изцвърча като щурец. Тя потъна в сумрака.
Андо влезе в преддверието и пое към помещението за пазачите. Викна им гневно да се събудят и тогава Кенджи го приклещи в желязна хватка. Аз влязох, свалих качулката си и вдигнах лампата така, че да освети лицето ми.
— Виждаш ли ме? — прошепнах. — Познаваш ли ме? Аз съм момчето от Мино. Това е за моите хора. И за владетеля Отори.
Очите му се изпълниха с изумление и ярост. Не исках да използвам Джато за него. Извадих гаротата и го убих с нея; Кенджи го държеше, а Шизука гледаше.
— Къде е Ийда? — попитах шепнешком.
— С Каеде — отвърна тя. — В най-отдалечената стая в женското крило. Ще отвличам вниманието на Абе, докато си там. Ийда е сам с нея. Ако тук се появи някакъв проблем, ще се справим с Кенджи.
Аз почти не схванах думите й. Смятах, че кръвта ми е студена, но сега тя се вледени. Задишах дълбоко, оставих мракът на Кикута да се надигне в мен и да ме обгърне напълно и стъпих на славеевия под.
В градината отвън дъждът ромолеше тихо. Откъм мочурището и вировете долиташе квакане на жаби. Потънали в сън, жените дишаха дълбоко. Долових мирис на цветя, на кипарисово дърво от банята и острото зловоние откъм нужниците. Преминах по пода безтегловен като призрак. Зад мен се извисяваше силуетът на крепостта, а пред мен течеше реката.
В последното малко помещение в края на резиденцията гореше лампа. Дървените капаци бяха отворени, но хартиените — не, а на фона на оранжевото сияние на лампата видях сянка на жена със спуснати коси, седнала неподвижно. Стиснал Джато, рязко отворих плъзгащата се врата и скочих в стаята. С меч в ръка Каеде мигом се изправи на крака. Цялата бе изцапана с кръв.
Ийда лежеше проснат на постелята, захлупен по лице. Тя изрече тихо:
— Най-добре е да убиеш противник и да му вземеш меча. Така каза Шизука…
Очите й бяха разширени, явно бе изпаднала в шок; тялото й се тресеше. Имаше нещо почти свръхестествено в сцената: момичето, тъй младо и крехко, мъжът — масивен и силен дори в смъртта, ромонът на дъжда, безмълвието на нощта.
Оставих Джато на земята. Тя сведе меча на Ийда и пристъпи към мен.
— Такео — рече, сякаш се събуждаше от сън, — той се опита да ме… и аз го убих… — после се озова в обятията ми. Държах я така, докато престана да трепери. — Ти си подгизнал — прошепна тя. — Не ти ли е студено?
Допреди малко не чувствах студ, но сега ме пронизваше и треперех почти колкото нея. Ийда бе мъртъв, но не го бях убил аз. Почувствах се измамен, отмъщението ми бе отнето, но не можех да споря със съдбата, която бе решила да се справи с него чрез ръцете на Каеде. Бях едновременно и разочарован, и обезумял от облекчение. И държах в прегръдките си любимата девойка, така както бях копнял от седмици.
Когато се замисля за случилото се след това, мога само да твърдя, че сме били омагьосани, и то още от Цувано. Сега тя отрони:
— Очаквах да умра тази нощ.
— Аз също — рекох.
— Но ще бъдем заедно — прошепна тя в ухото ми. — До разсъмване тук няма да дойде никой — гласът й, допирът й ме изпълваха с болезнена любов и неустоимо желание. — Искаш ли ме? — попита.
— Безумно, знаеш… — паднахме на колене, все така в обятията си.
— И не се страхуваш? От онова, което се случва на мъжете заради мен?
— Не, за мен ти никога няма да бъдеш заплаха. А теб страх ли те е?
— Не — отвърна тя с някаква почуда в гласа. — Искам да бъда с теб, преди да умрем — устните й намериха моите. Тя развърза колана си и робата й се свлече. Аз свалих мокрите си дрехи и я притиснах тъй, както толкова бях копнял. Телата ни се устремиха едно към друго с нетърпението и лудостта на младостта.