Щях да бъда щастлив да умра след това, но също като реката животът ни повлече напред. Сякаш бе минала цяла вечност, макар че едва ли са били повече от петнайсет минути, защото чух подът да пее и Шизука да се връща при Абе. В стаята до нас някаква жена измърмори нещо в съня си и после избухна в зловещ смях, от който косите на тила ми настръхнаха.
— Какво прави Андо? — попита Абе.
— Заспа — изкиска се Шизука. — Не може да носи на пиене като господаря Абе.
Течността забълбука от стъкленицата в купата. Чух Абе да преглъща шумно. Докоснах с устни клепачите и косите на Каеде.
— Трябва да се върна при Кенджи — прошепнах. — Не мога да ги оставя с Шизука без закрила.
— Защо просто не умрем заедно още сега — попита тя, — докато сме щастливи?
— Той дойде заради мен — отвърнах. — Ако мога да спася живота му, длъжен съм да го сторя.
— Ще дойда с теб — тя стана бързо, завърза отново колана на робата си и взе меча си. Лампата мъждукаше, бе почти изгаснала. В далечината откъм града се обадиха първи петли.
— Не! Стой тук, докато се върна за Кенджи. Ще дойдем при теб и ще избягаме през градината. Можеш ли да плуваш?
Тя поклати глава.
— Не съм се учила. Но при рова има лодки. Може би ще успеем да вземем някоя от тях.
Навлякох отново мокрите си дрехи, потръпвайки от лепкавия им допир до кожата ми. Когато взех в ръка Джато, почувствах болка в китката. Някой от нанесените през нощта удари вероятно я бе изкълчил отново. Знаех, че сега трябва да отсека главата на Ийда, затова казах на Каеде да го хване за косите и да опъне врата му. Тя се подчини боязливо.
— Това е за Шигеру — прошепнах, когато Джато се вряза в плътта му. Ийда вече бе кървил обилно, тъй че струята кръв не бе много силна. Срязах робата му и увих главата в нея. Беше тежка като главата на Шигеру, когато я подавах на Юки. Не можех да повярвам, че всичко това се случва в една и съща нощ. Оставих главата на пода, прегърнах Каеде за последен път и се върнах обратно по пътя, по който бях дошъл.
Кенджи продължаваше да стои в помещението на пазачите, долових и гласа на Шизука, която се кикотеше с Абе. Кенджи прошепна:
— Следващият патрул трябва да се появи всеки момент. Ще открият телата.
— Готово. Ийда е мъртъв.
— Тогава да тръгваме.
— Трябва да се разправя с Абе.
— Остави го на Шизука.
— Трябва да вземем и Каеде.
Той се втренчи в мен в мрака.
— Госпожица Ширакава? Да не си луд?
Вероятно бях. Не му отговорих. Вместо това стъпих нарочно върху славеевия под така, че да зацвърчи. Абе тутакси се провикна:
— Кой е там? — и излезе от стаята с разпусната роба и меч в ръка.
Зад него се появиха двама пазачи, единият от които държеше факла. На светлината й Абе ме видя и тутакси ме позна. На лицето му се изписа първо удивление, а после — презрение. Той пристъпи към мен, от което подът запя силно. Зад него Шизука се хвърли към единия от пазачите и преряза гърлото му. Другият се извърна слисан и пусна факлата, за да извади меча си. Абе се развика за помощ. Спусна се към мен като обезумял, стиснал в ръка големия меч. Замахна мощно, аз парирах удара му, но силата му бе огромна, а моята ръка отмаляла от болката. Наведох се рязко, избягвайки втория удар, и за миг станах невидим. Бях стъписан от свирепостта и сръчността му.
Кенджи бе застанал до мен, но сега другите пазачи наизлизаха от скривалищата си. Шизука се справи с двама от тях; Кенджи остави фалшивото си аз под меча на един и после го наръга в гърба. Моето внимание бе изцяло заето с Абе, който ме оттласкваше по славеевия под към края на постройката. Жените се събудиха и хукнаха навън с писъци, отвличайки вниманието на Абе, тъй като тичаха покрай него и така ми осигуриха миг отдих. Знаех, че можем да се справим с пазачите, ако убиех Абе. Но в същото време си давах сметка, че той е много по-вещ и опитен от мен.
Той продължи да ме изтиква към един от ъглите на постройката, където нямаше достатъчно пространство, за да му избягам. Отново станах невидим, но той знаеше, че няма къде да отида. Невидим или не, мечът му пак можеше да ме посече.
После, когато ми се струваше, че вече ме е притиснал, той изведнъж застина със зяпнала уста. Гледаше втренчено през рамото ми, а на лицето му бе изписан ужас.
Не проследих погледа му, а в този миг на невнимание стоварих Джато върху главата му. Мечът падна от ръката ми, неспособна да издържи тежестта на удара. Абе политна напред, а мозъкът му пръсна от зейналата в черепа му дупка. Аз се отдръпнах рязко, обърнах се и видях Каеде, която стоеше на прага, осветена от лампата зад гърба й. В едната ръка държеше меча на Ийда, а в другата — главата му.