— Тя може да бъде нарушена, стига да решите.
Вероятно Макото беше прав. От друга страна, Племето едва ли щеше да ме остави да живея. Освен това не можех да го скрия от себе си — нещо в мен ме теглеше към тях. Често си спомнях как бях почувствал, че Кикута е разбрал природата ми, и как тази природа бе откликнала на тъмните умения на Племето. Прекрасно си давах сметка за вътрешното си раздвоение. Искаше ми се да разкрия сърцето си пред Макото, но това би означавало да му кажа всичко, а аз не можех да говоря на един монах, последовател на Просветления, за това, че съм роден сред Скритите. Помислих си, че сега вече бях нарушил всичките свети заповеди. Бях убивал нееднократно.
Докато разговаряхме шепнешком в потъналата в мрак градина, чиято тишина бе нарушавана единствено от внезапен плясък на някоя риба или от далечното бухане на кукумявки, чувството между нас се бе засилило. Макото ме притегли към себе си и ме прегърна силно.
— Каквото и да изберете, трябва да се освободите от мъката си. Вие направихте всичко, което бе по силите ви. Шигеру би се гордял с вас. Сега трябва да си простите и да бъдете горд със себе си.
Топлите му думи и допирът му за пореден път отприщиха сълзите ми. Усетих как в обятията му тялото ми се връща към живота. Той ме изтръгна от бездната и ме накара отново да пожелая да живея. След това спах дълбоко, без да сънувам.
Араи пристигна с няколко васали и двайсетина воини, оставяйки многобройната си армия да охранява мира в Източната провинция. Възнамеряваше да продължи нататък и да установи новите граници преди настъпването на зимата. Той никога не се бе отличавал с търпение, но сега преливаше от ентусиазъм. Беше по-млад от Шигеру, около двайсет и шест годишен, в разцвета на силите си, едър, буен, с невъздържан нрав и желязна воля. Не го исках за враг, а и той не скри факта, че разчита да му бъда съюзник. Заяви готовността си да ме подкрепи срещу владетелите Отори. Освен това вече беше решил, че трябва да се оженя за Каеде.
Беше я довел със себе си, тъй като според обичая беше редно тя да се поклони на гроба на Шигеру. Според Араи двамата трябваше да останем в храма, докато траят нужните за сватбата приготовления. Разбира се, Шизука я придружаваше и намери възможност да разговаря с мен насаме.
— Знаех, че ще те намерим тук — каза тя. — Кикута са бесни, но чичо ги убеди да ти дадат малка отсрочка. При все това времето ти изтича.
— Готов съм да отида при тях.
— Довечера ще дойдат за теб.
— Госпожица Ширакава знае ли?
— Опитвах се да я предупредя… и нея, и Араи — гласът на Шизука бе унил.
Араи обаче имаше съвсем различни планове.
— Ти си законният наследник на Шигеру — каза той, докато седяхме в помещението за гости на храма, след като се бе поклонил на гроба на Шигеру. — Напълно подходящо е да се ожениш за госпожица Ширакава. Ще й осигурим Маруяма и пролетта вече ще насочим вниманието си към клана Отори. Имам нужда от съюзник в Хаги — той бе вперил изпитателен поглед в лицето ми. — Нямам нищо против да ти заявя, че репутацията ти те прави изключително желан поддръжник.
— Владетелят Араи е твърде великодушен — отвърнах. — За съжаление съществуват други причини, които могат да ми попречат да се съобразя с вашите желания.
— Не бъди глупак! — отсече той. — Смятам, че моите желания великолепно се съчетават с твоите.
Съзнанието ми се бе изпразнило, мислите ми бяха отлетели като птиците на Сешу. Знаех, че Шизука подслушва отвън. Араи бе съюзник на Шигеру; той бе закрилял Каеде; сега бе превзел по-голямата част от Трите провинции. Ако дължах някому вярност, то това бе именно на него. Смятах, че не мога просто да изчезна, без да му дам някакво обяснение.
— Каквото съм постигнал, бе с помощта на Племето — заявих бавно. За миг на лицето му се изписа гняв, но той не каза нищо. — Сключил съм договор с тях и за да спазя своята част, трябва да се откажа от името Отори и да остана в редиците им.
— Племето! Кои са те, къде са? — избухна той. — Където и да се обърна, винаги се натъквам на тях. Все едно са плъхове в хамбар. Дори и сред най-приближените ми…
— Нямаше да успеем да победим Ийда без тяхната помощ.
Той поклати едрата си глава и въздъхна.
— Не искам да слушам повече тези глупости. Ти си бил осиновен от Шигеру, ти си Отори и ще се ожениш за госпожица Ширакава. Това е заповед!
— Владетелю Араи — поклоних се до земята с ясното съзнание, че не мога да му се подчиня.