— И иска да сложи край на живота си?
Юка се поколеба. После заговори припряно, без да ме гледа.
— Ийда му е отправил обвинение, че е укривал член на Скритите… че той самият е един от тях. Андо има с него лични сметки за уреждане и изисква наказание. Владетелят Отори е лишен от привилегиите на класата на воините и отношението към него ще бъде като към най-обикновен престъпник.
— Ийда няма да посмее! — викнах.
— Вече го е сторил.
Бях потресен, изпитах диво възмущение от това безчинство, в гърдите ми изригна мощна енергия и в този миг във външното помещение се разнесоха стъпки, които все повече приближаваха. Скочих към шкафа и издърпах меча, като със същото движение го извадих от ножницата. Усетих как прилепна в ръцете ми. Вдигнах го над главата си.
В стаята влязоха Кенджи и Кикута. Спряха се, когато видяха Джато в ръцете ми. Кикута посегна да извади нож изпод робата си, но Кенджи не помръдна.
— Няма да ви нападам — рекох, — макар че заслужавате да умрете. Но ще убия себе си…
Кенджи завъртя очи нагоре. Кикута каза меко:
— Надяваме се, че няма да ти се наложи да прибегнеш до това — млъкна за момент, после изсумтя и продължи, почти загубил търпение: — Сядай, Такео. Вече каза какво искаш.
Всички се отпуснахме на пода. Оставих меча върху рогозката до себе си.
— Виждам, че Джато те е намерил — рече Кенджи. — Трябваше да го очаквам.
— Аз го донесох, учителю — обади се Юки.
— Не, мечът те е използвал. Така преминава от ръка на ръка. Знам го добре — мен ме използва да намеря Шигеру след Яегахара.
— Къде е Шизука? — попитах.
— Още е в замъка. Тя не дойде, само изпрати съобщение, което е много опасно, но искаше да научим какво се е случило, и да разбере какво възнамеряваме да правим.
— Кажете и на мен.
— Вчера владетелката Маруяма се опитала да избяга от замъка заедно с дъщеря си — гласът на Кикута бе равен и безпристрастен. — Подкупила някакви лодкари да я превозят през реката. Те били предадени и заловени. И трите жени се хвърлили във водата. Владетелката и дъщеря й се удавили, но прислужницата Сачие била спасена. По-добре да се беше удавила, защото после я изтезавали и накрая тя разкрила отношенията на владетелката Маруяма с Шигеру, съюза с Араи и връзките на господарката й със Скритите.
— Преструването, че сватбата ще се състои, продължило, докато Шигеру се озовал в замъка — каза Кенджи. — Там всичките му хора били избити, а той самият бил обвинен в измяна — млъкна за момент и после продължи тихо: — Вече е окачен на крепостната стена…
— Разпънат на кръст?
— Увесен за ръцете.
За миг затворих очи, представяйки си болката, изкълчването на раменете, бавното задушаване, ужасното унижение.
— Смърт на воин, а? Бърза и достойна? — рекох с укор към Кенджи.
Той не отвърна. Лицето му, обикновено толкова подвижно, бе застинало, а бледата му кожа бе побеляла.
Пресегнах си и докоснах Джато. После казах на Кикута:
— Искам да направя едно предложение на Племето. Знам, че работите за онзи, който ви плати най-много. Аз ще откупя услугите си от вас с нещо, което вие, изглежда, цените… а това са моят живот и моето подчинение. Позволете ми да отида довечера и да го сваля. В замяна ще се откажа от името Отори и ще се присъединя към Племето. Ако не се съгласите, ще сложа край на живота си тук. Никога няма да напусна тази стая.
Двамата учители си размениха погледи. Кенджи кимна едва забележимо. Кикута каза:
— Трябва да приема, че ситуацията се е променила. Май се озовахме в задънена улица — отвън внезапно настана суматоха, разнесоха се викове и тропот на тичащи нозе. Двамата се заслушахме по типичния за Кикута начин. Шумът заглъхна и той продължи: — Приемам предложението ти. Имаш моето разрешение довечера да отидеш в замъка.
— Аз ще отида с него — каза Юки — и ще приготвя всичко, от което може да имаме нужда.
— Ако учителят Муто се съгласи…
— Съгласен съм — рече Кенджи. — Ще дойда и аз.
— Няма нужда — рекох.
— Все едно, идвам с вас.
— Знаем ли къде е Араи? — попитах.
— И цяла нощ да вървят, пак няма да пристигне преди разсъмване.
— Но се движи насам?
— Шизука смята, че той няма да атакува крепостта. Единствената му надежда е да предизвика Ийда и да го накара да се бият на границата.