— А Тераяма?
— Там ще се вдигнат, щом научат за безчинството спрямо Шигеру — отвърна Юки. — В Ямагата също.
— Никакъв бунт няма да успее, докато Ийда е жив, а и това са други грижи, които не ни засягат — намеси се Кикута с гневна нотка в гласа. — Ти можеш да свалиш тялото на господаря си, ала споразумението ни не включва нищо друго!
Не казах нищо. „Докато Ийда е жив…“
Отново валеше и нежният ромон на дъжда обгръщаше града, миеше керемиди и каменни настилки, освежаваше застоялия въздух.
— А госпожица Ширакава? — попитах.
— Шизука казва, че е потресена, но се владее. Изглежда, към нея не са насочени никакви подозрения, ако не се смята вината, която върви със злополучната й репутация. Хората твърдят, че е прокълната, но не е заподозряна за участие в конспирация. Прислужницата се е оказала по-слаба, отколкото са предполагали Тохан, и е намерила избавление от изтезанията в смъртта, преди да е обвинила в престъпление и Шизука.
— Разкрила ли е нещо за мен?
Кенджи въздъхна.
— Тя знаеше само, че си от Скритите и че те е спасил Шигеру, което вече бе известно на Ийда. Той и Андо смятат, че Шигеру те е осиновил, за да ги засегне, и че ти си избягал, когато са те разпознали. Не подозират принадлежността ти към Племето и не знаят нищо за уменията ти.
Това бе едното предимство. Второто бе във времето и в нощта. Дъждът намаля до влажна мъгла; облаците бяха гъсти и ниски и напълно закриваха луната и звездите. А третото предимство се състоеше в промяната, която бях претърпял. Нещо предварително заложено в мен, което доскоро бе някак непълно, сега бе придобило своята завършена форма. Избликът на дива ярост, последван от дълбокия сън, в който ме бе потопил Кикута, бяха стопили ненужната част от природата ми и бяха оставили сърцевина от стомана. Разпознах в себе си онези черти, определящи истинската същност на Кенджи, които бях успял да доловя, макар и бегло. Все едно Джато бе оживял.
Тримата прегледахме облеклото и екипировката. След това прекарах един час в упражнения. Мускулите ми все още бяха схванати, макар че вече не ги чувствах така болезнени. Най-много ме тормозеше дясната китка. Когато преди малко вдигнах Джато, пронизващата болка стигна чак до лакътя. Накрая Юки я стегна с кожен ремък.
Към втората половина на часа на кучето10 хапнахме малко и после продължихме да седим мълчаливо, забавяйки дишането и кръвообращението си. Останахме на тъмно в стаята, за да подобрим нощното си виждане. Бе наложен ранен полицейски час и след като конниците минаха по улиците, принуждавайки хората да се приберат по домовете си, градът утихна. Около нас къщата пееше своята вечерна песен — прибиране на съдове, хранене на кучетата, застъпване на нощната стража. Чувах стъпките на прислужниците, които отиваха да приготвят постелите ни, тракането на сметалото в предното помещение, докато някой правеше сметките за деня. Постепенно песента заглъхна до няколко постоянни тона — дълбокото дишане на спящите, случайно похъркване, вик на мъж в изблик на физическа страст. Тези земни човешки звуци докоснаха душата ми. Улових се, че мисля за баща си, за неговия копнеж да живее като най-обикновен човек. Дали бе извикал като онзи мъж, когато ме е зачевал?
След известно време Кенджи каза на Юки да ни остави сами за няколко минути, седна до мен и попита тихо:
— Обвинението, че е свързан със Скритите… доколко е вярно?
— Не ми е споменавал за това, освен че смени името ми Томасу и ме предупреди да не се моля.
— Говори се, че няма да го отрече; отказал е да оскверни образите — в гласа на Кенджи прозвучаха недоумение и дори раздразнение.
— Първия път, когато се видях с владетелката Маруяма, тя очерта знака на Скритите на дланта ми — рекох бавно.
— Толкова неща е крил от мен — каза Кенджи. — Мислех, че го познавам!
— Той знае ли за смъртта на господарката?
— Очевидно Ийда му е съобщил с наслада.
Мислих върху това няколко секунди. Знаех, че Шигеру би отказал да се отрече от убежденията, в които владетелката Маруяма толкова силно вярваше. Независимо дали самият той ги е изповядвал, или не, Шигеру никога не би отстъпил пред заплахите на Ийда. И сега изпълняваше обещанието, което й бе дал в Чигава — нямаше да се ожени за друга и нямаше да живее без нея.
— Не допусках, че Ийда ще се отнесе с него по такъв начин — каза Кенджи. Усетих, че търси някакво извинение, но предателството за мен бе твърде голямо, за да простя. Бях доволен, че идва с мен, и признателен за уменията му, но след тази нощ не исках да го видя никога повече.