Беше виждал много роботи. Това бе неизбежно, като се вземе предвид, че е личен пилот на господин Робъртсън. Но всички те бяха в лабораториите и складовете. Мястото им беше там, където гъмжеше от специалисти.
Наистина, господин Харимън беше специалист. Казваха, че няма по-добър от него. Но тук не беше място за робот… На открито, свободен да се движи… Няма да рискува хубавата си работа, като спомене на някого за това… Но не е редно!
5.
— Филмите, които видях, отразяват точно видяното от мен. Приключи ли с онези, които ти оставих, Девет? — попита Джордж Десет.
— Да — отговори Джордж Девет. Двата робота седяха сковано, лице срещу лице, коляно срещу коляно. Подобно на огледално отражение. Доктор Харимън веднага би ги отличил, защото знаеше миниатюрните разлики в техния дизайн. Ако не ги вижда, а ги слуша, също би открил кой кой е. Позитронните разклонения на Джордж Десет бяха малко по-сложни. Това даваше някаква сигурност в отговорите му.
— В такъв случай, искам реакциите ти за това, което ще кажа, Девет! Първо, хората се страхуват и нямат доверие на роботите, защото гледат на тях като на съперници. Как може да се избегне това?
— Да се редуцира чувството за съперничество — отговори Джордж Девет. — Формата на робота да се различава от тази на човека.
— В основата на роботиката е позитронната репликация на живота. Такъв вид размножаване, чужд на живота, ще предизвиква винаги ужас.
— Съществуват два милиона жизнени форми. Изберете една от тях, вместо тази на човека.
— Но коя да изберем?
Мисловните процеси на Джордж Девет заработиха безшумно около три секунди.
— Някаква, достатъчно голяма, за да побере позитронния мозък. В същото време — достатъчно приятна, за да не плаши човека.
— На Земята единствено черепът на слона би побрал позитронния мозък. Не съм виждал слон, но по описанията му мога да заключа, че ще е достатъчно страшен за човека. Как би разрешил тази дилема?
— Имитирайте жизнена форма, не по-голяма от човека, и уголемете черепа.
— Имаш предвид малък кон или голямо куче? — попита Джордж Десет. — И двата вида имат добри исторически връзки с човешкия род.
— Още по-добре.
— Но помисли… Робот с позитронен мозък ще наподобява ума на човека. Ако създадем говорещ кон или куче, това също ще бъде съперничество. Човекът ще стане още по-недоверчив и гневен, защото му съперничат по-низши форми на живот.
— Опростете позитронния мозък и направете робота по-малко умен — предложи Джордж Девет.
— Безизходицата от ситуацията с позитронните мозъци се дължи на Трите закона. Опростен мозък няма да умее да ги спазва.
— Това не бива да се допуска — възкликна Джордж Девет.
— Точно тук блокирах и аз — каза Джордж Десет. — Значи не притежавам индивидуална специфика на мислене. Хайде да опитаме пак… При какви условия не са задължителни Трите закона1?
Джордж Девет потръпна, сякаш въпросът бе труден и опасен.
— Ако роботът не попада в ситуация, опасна за него… Или ако подмяната на робота е толкова лесна, че е без значение дали ще бъде унищожен, или не.
— При какви условия Вторият закон няма да е задължителен?
Гласът на Джордж Девет прозвуча дрезгаво.
— Ако роботът е програмиран да реагира автоматично на определени стимули с фиксирани отговори. Ако не очакват нищо друго от него.
— А при какви условия — Джордж Десет направи кратка пауза. — Кога няма да е необходим Първият закон?
Джордж Девет този път мълча дълго. После зашепна:
— Ако фиксираните реакции на определени стимули никога не заплашват човешко същество.
— Представи си тогава позитронен мозък, който управлява ограничен брой отговори на определени стимули. Той е просто устроен и евтин… Не изисква подчинение на Трите закона. Как виждаш размера на такъв робот?
— Не е голям. В зависимост от изискваните операции, теглото му може да бъде сто грама, един грам, един милиграм.
— Заключенията ти съвпадат с моите. Ще потърся господин Харимън.
5а.
Джордж Девет седеше сам. Преразгледа няколко пъти всички въпроси и отговори. Нямаше начин, по който да ги промени. Въпреки това мисълта за робот с каквато и да е форма, размер и реакции, необвързани с Трите закона, го накара да се чувства някак неудобно.
Откри, че трудно се движи. Сигурно и Джордж Десет има същия проблем, въпреки че бе станал с лекота.
6.
Беше изминала година и половина от поверителния разговор между Робъртсън и Ейзенмът. През това време роботите бяха изтеглени от Луната. Дейността на „Американски роботи“ в открития космос видимо намаля. Малкото останали средства бяха насочени към донкихотовската авантюра на Харимън.
1
Грешка в превода; трябва да е „При какви условия няма да е задължителен Третият закон?“. Бел.Mandor.