— Предлагате ни това, за да спасите програмата си за развитие на роботите — отбеляза враждебно Ейзенмът. — Имам предвид хуманоидите?
— Ни най-малко! — Харимън жестикулираше ожесточено. — С това е приключено! Изиграло е своята роля. Помогна ни да научим достатъчно за позитронния мозък. Стана възможно създаването на малък, побран в птича глава. Само с такива продукти просперитетът на „Американски роботи“ е осигурен. Притежаваме необходимите познания за пълно сътрудничество с Департамента на световните консерватори. Ще успеем! Вие ще успеете! Човечеството ще осигури своя прогрес!
Ейзенмът не каза нищо. Когато всичко свърши…
6а.
Ейзенмът седеше сам.
Усети въодушевление от мисълта, че вярва. Докато „Американски роботи“ можеха да бъдат ръката, правителството щеше да я направлява. Той самият можеше да бъде ключовият фактор.
Ако остане в кабинета още пет години, каквито са перспективите, това време щеше да бъде достатъчно за роботиката да подкрепи екологията. След десет години името му неизменно щеше да се свързва с успеха на новия проект.
Грях ли бе да искаш да те запомнят като водач на революцията, наложила човека като господар на планетата?
7.
Робъртсън не бе стъпвал във владенията на „Американски роботи“ от деня на демонстрацията. Причина за това, преди всичко, бе участието му в съвещанията, провеждащи се непрекъснато в Белия дом. За щастие Харимън винаги го придружаваше. В противен случай нямаше да знае как да отговаря на въпросите.
Другата причина за отсъствието му от компанията бе, че той нямаше желание да я посети. Сега беше в собствения си дом заедно с Харимън.
Чувстваше безгранично възхищение към Харимън. Неговите способности в областта на роботиката никога не са били подлагани под съмнение. Този човек бе спасил корпорацията от банкрут. Но Робъртсън имаше чувството, че идеята не беше негова… Накрая той се осмели да попита:
— Не си суеверен, нали, Харимън?
— В какъв смисъл, господин Робъртсън?
— Не мислиш, че остава някаква аура след смъртта на човека?
Харимън облиза устни. Някак не му се искаше да попита:
— Имате предвид Сюзан Калвин?
— Да, разбира се — отговори Робъртсън, после продължи колебливо: — Сега произвеждаме червеи, птици и буболечки. Какво би казала тя? Чувствам се някак унизен!
Харимън се овладя навреме, за да не се разсмее.
— Роботът си е робот, господине. Червей или човек, той ще изпълнява командите на хората. Това е важното!
— Като че ли не е точно така — отбеляза раздразнен Робъртсън. — Не мога да се принудя да повярвам в това!
— Но истината е такава, господине! Ние с вас започнахме да създаваме свят, в който позитронните роботи ще получат заслужено признание. Средностатистическият човек може да се страхува от робота, който прилича на него и му се струва, че е умен, колкото него. Но той няма да изпитва страх от робот, наподобяващ птица и унищожаващ насекоми. Постепенно, престанал да се плаши от някои механични същества, той ще приеме всички останали. Толкова ще е свикнал с робота-птица и робота-червей, че хуманоидът ще му се стори естествена придобивка.
Робъртсън го изгледа остро. Постави ръце зад гърба си и започна нервно да обикаля из стаята. После отново изгледа своя събеседник.
— Такива ли са твоите планове?
— Да! Ще демонтираме всичките си хуманоидни роботи, но ще запазим най-модерните експериментални модели. По тях ще конструираме още по-съвършени, за да бъдат готови, когато настъпи дългоочаквания ден.
— Споразумението, Харимън, изключва изработката на хуманоидни роботи!
— И ние ще го спазим. Никъде не се казва, че не можем да запазим някои от вече съществуващите. Те няма да напускат работилниците. Освен това никой не ни е забранил да конструираме позитронни мозъци на хартия, или да подготвяме макетите за тестуване.
— Какво обяснение ще дадем, ако ни разкрият?
— Ако това се случи, бихме могли да отговорим, че изготвяме по-сложни микропозитрони. Целта ни е да ги приложим върху други механизирани животни. И няма да бъдем далеч от истината.
— Искам да глътна малко чист въздух — измърмори Робъртсън. — Не, ти остани тука. Ще се поразходя и ще размисля сам.
7а.
Харимън седеше сам. Той ликуваше. Програмата със сигурност ще бъде гласувана. Не можеше да се сбърка нетърпението на някои официални лица след обявяването на проекта.