Розмари Роджърс
Загубена любов, последна любов
Част първа
Обект на клюки
1
Дори сред блестящо облечената тълпа на бала в „Гранд Опера“ те се открояваха от останалите — високият, синеок милионер авантюрист и неговата прекрасна червенокоса съпруга. Една, разбира се, изключителна двойка, но това не бе всичко. Внезапността на тяхната поява в Ню Орлиънс даде храна на злите езици и отприщи слуховете.
В края на краищата всички знаеха, че Виржиния Брандън Морган е заварена дъщеря на Соня Буден, самата тя родом от Ню Орлиънс. А и до почти всеки бе достигнала мълвата за връзката на Стив Морган с една италианска оперна певица, както и за дръзкото незачитане на благоприличието от страна на съпругата му по време на престоя й в Европа.
— Вярно ли е, че се оженили само няколко месеца след овдовяването й? Руска принцеса — нали така пишеше във вестниците?
— Чух, че докато била в Европа, родила дете. Чудя се какво ли е направила с клетото малко създание! Мислите ли, че той е знаел?
— Скъпа моя, кълна се, не бих искала да съм на нейно място, ако това бе истина и той узнаеше! Не изглежда нито търпелив, нито безопасен, не съм ли права?
Дамата, изрекла последните думи, потръпна пресилено, без да откъсва поглед от Стив Морган. Дори пряко волята си тя не можеше да не се запита какво значи да си съпруга на мъж като него. При все че човек не можеше да му вярва ни най-малко, без съмнение би било вълнуващо.
— Мисля, че дадохме храна на безброй догадки, скъпи.
Леко продълговатите й, зелени очи с цвят на смарагд блестяха в унисон с лъчезарната усмивка. Стъпките на танца разделиха Джини и Стив, а след това отново ги събраха.
— Нима това е започнало да те интересува?
— Не… предполагам, че никога няма да престанат да клюкарстват по наш адрес. Защо да ме интересува?
— Браво. — Леко ироничният му глас загатваше, че е прозрял какво се крие зад престорената й безгрижност.
— Все ми е едно! — отбранително рече Джини, след което, забелязвайки повдигнатата му вежда, се предаде с едва доловима усмивка. — Е, добре! Просто не ми харесва да се чувствам като изложбен експонат. Някои от тези стари клюкарки почти не свалят поглед от нас. Стив, защо трябваше да идваме?
— Все някога щеше да ни се наложи да се появим сред обществото, сладка моя. А трябва да призная, че тази вечер изглеждаш извънредно предизвикателно. Като се има пред вид колко бързо госпожа Елис уши тази рокля… — Той се престори, че я изучава критично, а пръстите му не изпускаха нейните.
— Харесвам ти така, нали?
— Ти си една прелъстителна малка кучка, без значение облечена или съблечена… и много добре го знаеш.
Той я наблюдаваше с присвитите си сини очи и за миг я видя такава, каквато бе през последния месец по време на броденето им сред блатата. Полугола, с рошави коси — зеленоока амазонка с кобур на единия хълбок и нож на другия. Неговата любовница и съпруга.
Как само се бяха мразили, воювали и обичали. Женени вече повече от четири години, те едва ли бяха прекарали заедно и половината от това време.
Познаваме ли се всъщност? — запита се Джини. Срещайки погледа на Стив, тя инстинктивно отгатна, че и той мисли за същото. — Какви ли ще бъдем след още четири години?
Имаше някои въпроси, на които избягваше да търси отговор — не сега, не още. Оперната певица… Дали я бе обичал? Възнамеряваше ли да запази интимните си връзки с други жени… Щеше ли Джини да се окаже способна да го задържи? Ами децата?… Те можеха да повлияят по непредвидим начин на техните взаимоотношения.
— Изглеждат като сраснали се един с друг. Почти смущаващо е да се види женена двойка, която се гледа по този начин! Не мислиш ли? Имам пред вид всичките тези слухове… Не може да са истина, нали?
— Разбира се, че са истина! — подсмръкна старата дама, обсипана с диаманти. Госпожа Пруе изпита задоволство от това, че по-младата й събеседница затаи дъх, ококорила очи, сякаш опасявайки се да не пропусне някоя пикантна подробност. — Познавах Соня Буден — продължи госпожа Пруе. — Спомням си, когато… — тя замълча, сякаш говореше на себе си и бе забравила, че не е сама. — Е, бих могла да кажа, че си спомням доста неща. Но, скъпа моя, разбира се, че всичко това е истина. Защо, мислиш, преди по-малко от година дойде тук, за да я чуе, а тя едва не срути операта? Какъв глас само!
— Ами съпругата му? Изглеждат толкова влюбени…
— Сигурна съм, че се такива — неприязнено рече госпожа Пруе — и защо не? Чух, че се оженили само няколко месеца след смъртта на първия й съпруг — някакъв руски принц. Явно са много модерна млада двойка, или поне така съм чувала.