Бе се задавила с питието си и Стив я потупа с длан по гърба, уверявайки я, че това не е упражняване на насилие, а стар и изпитан лек против задушаване.
— Уелският принц? — попита накрая той, повдигайки едната си вежда. — И той ли е между обожателите ти?
— О, той обожава всяка привлекателна дама, която види, включително вариететни актриси и оперни певици.
Думите й заглъхнаха, когато осъзна, че го наблюдава — този мъж, когото тя знаеше от години и въпреки това все още не познаваше. А искаше да го опознае — това разкритие проблесна като светкавица в нощното небе.
— Джини — усети ръцете му на раменете си и след миг той я бе обърнал с лице към себе си. За пръв път очите му бяха толкова неприкрити и искрени, както трябва да са му изглеждали нейните.
Почти слепешком тя протегна ръка и докосна новия белег, за който не знаеше нищо.
— Да — каза тя, въпреки всичко обричайки му се отново. Разбираше интуитивно, че пред тях бяха уроците на миналото, от които да се поучат и бъдещето, което да откриват заедно.
Вечността е много, много дълга — мислеше Джини, усещайки как краката й с охота я водят при Стив, с вдигнато към него лице, готово да посрещне въпроса и отговора, които й носеха устните му.
Вечността беше бъдещето и скъпо струващото познание, че имат нужда един от друг. С това дойде новото разбиране… и доверието, и любовта. Ръцете й обгърнаха врата му, а той я притисна към себе си. Някъде зад тях пращеше огънят, а между небрежно дръпнатите завеси проникваше слънцето.