Соня Брандън седна до заварената си дъщеря. След размяната на обикновените любезности двете нямаха кой знае какво да си кажат.
Роклята на Соня бе от розов сатен в толкова тъмен нюанс, че изглеждаше почти червена, докато прилепналата по тялото на Джини рокля с предизвикателно деколте бе ушита от тюркоазносиня коприна — хармонична комбинация от синьо и зелено.
Соня с негодувание си помисли, че едно от нещата, които най-много я дразнеха у Джини, бе почти несъзнателната й арогантност и незачитане на ничие мнение и чувства. Винаги е била егоистична и такава си остана — помисли си Соня. — За нея няма значение какво ще кажат другите. Също и за него.
Джини се поизвърна, за да се усмихне подигравателно на един млад мъж, понечил да я заговори. Соня разпозна Люспен Вале, син на нейна приятелка… на нейна по-стара приятелка, защото госпожа Вале бе с едно поколение по-възрастна от Соня.
— Бяхме ли представени един на друг?
Бе недопустимо от страна на Джини да интимничи и флиртува с един непознат, позволявайки му да я въвлече в разговор, който се водеше почти шепнешком и очевидно бе придружен с несекващ порой от комплименти. Стив е виновен. Ако не и бе позволил да кръстосва Европа, за да може той необезпокояван да се развява със своята оперна певица…
Трескавите мисли на Соня бяха прекъснати от приближаването на самия Стив, който за нейно най-голямо раздразнение реагира на флирта на съпругата си само с повдигане на едната си вежда.
— Скъпа мамо — той се наведе над ръката на Соня, която гневно се изчерви. Как смееше? Знаеше колко я вбесява да се отнася с нея като с тъща. Още повече на публично място. Навярно знаеше и как го мразеше, колко много тя…
Едва по-късно Соня си даде сметка, че някаква дива ярост бе свила гърлото и, не позволявайки на високомерните думи, с които искаше да му откаже, да достигнат до устните й. Стив я покани на танц, издърпвайки я на крака пряко волята й. Неразбрал почти отчаяното изражение върху лицето на жена си, Уилям само й се усмихна и кимна.
Проклет да е този синеок дявол! Соня почти никога не ругаеше, но сега тези думи не излизаха от съзнанието й. Колкото и да се опитваше, не можеше да забрави последния път, когато бяха танцували заедно тук, в Ню Орлиънс. Резиденцията на губернатора… Стив, облечен в униформа… Как само го мразеше през онази нощ! Бе направила всичко възможно да не престане да го мрази, дори когато той вече бе в леглото й, с ръце, изучаващи тялото й и дразнещ глас, който повтаряше: „Соня, сладурче…“ Проклет да е! Защо я караше да си спомня? А сега танцуваше пламенно, като никой друг.
Соня помнеше думите на Аделин Пруе, която й бе прошепнала, че няма нищо лошо в това човек да се забавлява, стига да го прави дискретно. Защо и жените да нямат право на малко забавление, подобно на мъжете? Аделин Пруе притежаваше остър поглед и дълга памет.
О, боже, изглеждаше толкова невероятно, че тази страстна, лудешка любовна история се бе случила с нея. Бе имала любовна връзка с един мъж, който по-късно по някаква ирония на съдбата стана неин зет. Не… не иронично, това бе чудовищно! Опитвайки се да запази спокойствие, Соня хладно рече:
— Не трябваше да се насилваш за този танц. Аз не съм толкова лицемерна като теб, Стив Морган. Нямаш ли съвест?
Наложи й се да си спомни саркастичната му усмивка.
— Би трябвало да знаеш отговора, Соня, сладурче. Или предпочиташ да те наричам „тъща“?
Тя усети, че се задушава и би се освободила от ръцете на Стив, ако те не я бяха стиснали като в капан.
— Бих предпочела да седна. Ако обичаш…
— Е, трябва да призная, че не ми е особено приятно — той се намръщи за момент, при което черните му вежди се събраха над носа. След това за нейна най-голяма изненада се извини: — Соня, прощавай. Не те поканих на танц, за да те дразня. Но тъй като ще ни се наложи да прекараме известно време заедно, не мислиш ли, че е редно да се помирим?
— Това ли е всичко, което искаше да ми кажеш?
Когато й се усмихна, в гънките на очите му се появиха добре познатите й бръчици.
— Не, не точно това. Има няколко въпроса, които бих искал да ти задам. — Соня имаше чувството, че зад усмивката му се крие нещо. Можеше да усети някакво непривично за Стив напрежение, което я плашеше. Когато се убеди, че тя няма да отвърне нищо, Стив продължи: — Познаваш повечето хора тук, нали?
Соня не разбра веднага въпроса му. Дори и след като мъжът продължи да я засипва с непринудените си, почти шеговити въпроси за присъстващите. Защо му трябваше да знае всичко това?
2
— Скъпа, бих искал да не демонстрираш така очебийно неприязънта си към Стив — деликатно рече Уилям Брандън по-късно, когато вече бяха в спалнята си.