— Лаки, скоро ще съмне — отвърна й графът с насилено търпение. — И благодарение на моето възпитание ще бъде само досадна неприятност, а не причина да се разпаднеш на купчинка прах. Помисли за това.
— Оная бабичка Вихронрав ни стори това, на-ли? — процеди Лакримоза, която не желаеше да се радва на преимуществата си. — Скрила се е някъ-де и ни напада. Не може да е в бебето. Влад, не е ли в твоята дебелана? Там има място за мнозина. Братко, слушаш ли ме изобщо?
— Какво? — разсеяно смънка Влад.
След поредния завой на пътеката пред погледите им се откри замъкът.
— Видях как не се сдържа и я захапа. Много романтично, няма що. Те обаче я завлякоха наня-къде. Ще трябва да намерят доста дълъг кол, за да го забият в някой жизнено важен орган.
— Непременно се е прехвърлила наблизо-предположи графът. — Логично е. У някого, който беше тогава в залата…
— Не се съмнявам, че е в някоя от другите вещици — заяви графинята.
— Знам ли…
— В онзи тъп пастор — предложи своята версия Лакримоза.
— Вероятно идеята би й допаднала — допусна графът. — Но подозирам, че не го е направила.
— Да не е… Игор? — мина на друг вариант дъщеря му.
— Не бих си губил времето с такава догадка — скастри я графът.
— Все пак си мисля, че беше у Дебелата Агнес.
— Не е чак толкова дебела — кисело се запъна Влад.
— Накрая щеше да ти омръзне и щеше да ни се пречка в краката като останалите — увери го Лакримоза. — По традиция трябва да имаш за спомен кичур от косите й, а не цялата глава в комплект с другото…
— С нея щеше да е различно.
— Само защото не успяваш да проникнеш в ума й ли? И докога щеше да ти е интересно?
— Аз поне захапах някого — натърти Влад. — А на теб какво ти стана?
— Да, Лаки, ти се държа твърде необичайно — подкрепи го графът малко преди да стигнат до подвижния мост.
— Ако онази се криеше у мен, щях да знам! — изръмжа Лакримоза.
— Не съм убеден — разочарова я графът. — Достатъчно е да намери слабо място…
— Татко, тя не е нищо повече от вещица. Да си признаем откровено — започнахме да се държим, сякаш има някаква страшна мощ…
— Може все пак да е била Агнес… Графът впи в сина си пронизващ поглед.
— Скоро ще се приберем в замъка — опита се да ги успокои графинята. — Всички ще се почувстваме добре, ако си легнем по-рано през деня.
— Откараха най-хубавите ни ковчези в Ланкър — начумери се Лакримоза. — Някои от нас бяха толкова самонадеяни…
— Млада госпожице, не си позволявай този тон в разговорите с мен! — сгълча я графът.
— На двеста години съм — напомни Лакримоза.
— Да ме прощаваш, но според мен мога да говоря както си искам.
— Неприлично е да се сопваш така на баща си!
— А ти, мамо, би трябвало да покажеш, че имаш поне две-три собствени мозъчни клетки!
— Баща ти не е виновен, че всичко се обърка!
— Нищо не се е объркало, скъпа! Имаме само временни затруднения!
— Няма да са временни, когато месото от Ескрау започне да се хвали на приятелите си! Хайде, Влад, стига си унивал лигаво и кажи нещо…
— Дори да им разкажат, какво от това? — настоя графът. — Ще се повъзмущават малко, но накрая оцелелите ще се вразумят. А засега другите вещици ни чакат вътре. И бебето.
— Да не искаш и с тях да се държим учтиво? — заяде се Лакримоза.
— О, няма нужда да прекаляваме — увери я графът. — Но може би ще ги оставим живи…
Нещо отскочи от моста пред него. Той се наведе да го вдигне, а след миг си дръпна ръката и изскимтя.
— Но… чесънът не би трябвало да ме изгори…
— Това в ръката ми е шъд ш вода от Езерото на швещената коштенурка в Щуинц — оповести глас над тях. — Благошловена от шамия архиепишкоп в Годината на пъштървата. — Чу се шумно бълбукане и преглъщане. — Добра реколта от благочештивошт, бива ши я водичката — установи Игор.
— Не е задължително да ми вярвате, опитайте я. Бягайте, шкапаняци!
Вампирите се пръснаха да търсят укритие, а бутилката се превъртя между зъберите на крепостната стена и се пръсна на моста. Почти цялото й съдържание оплиска вампир, който пламна, сякаш го заляха със запалено масло.
— Криптофър, наистина не ти подхожда да се държиш така — укори го графът, а горящата фигура пищеше и тичаше в кръг. Знаеш, че всичко е в съзнанието ти. Положително мислене — ето го разковничето…
— Той вече почернява — прекъсна го графинята. — Няма ли да сториш нещо?
— Щом настояваш… Влад, ритни го да падне от моста, ако обичаш.
Злополучният Криптофър полетя сгърчен в бездната.
— Все пак това не би трябвало да се случва — промълви графът, загледан в мехурите по пръстите си. — Очевидно не е бил един от нас… дълбоко в съзнанието си.