Далеч долу нещо цопна във водата.
Останалите вампири се втурнаха под свода на портата, когато втора бутилка се натроши до графа. Една капка отскочи на крака му и той се наведе да огледа струйката дим.
— Изглежда си позволяваме някаква дребна грешка…
— Никога не съм се натрапвала… — изломоти графинята, — …но настойчиво те съветвам, скъпи, да измислиш нов план. И защо този път да не е по-практичен?
— Вече съм го измислил — сподели графът и чукна с юмрук по огромната дъбова порта.
— Ако бъдете така добри да се отдръпнете…
А на крепостната стена над тях Игор смуши Леля Ог, която се отказа да хвърли гарафата с вода от Свещения фонтан на Седморъкия Сек и погледна накъде сочи палецът му12.
Внезапно се образува облачна спирала, пронизана от сини проблясъци.
— Ще има буря! Ушещам гъдел в темето! Бягайте!
Успяха да се доберат до кулата, преди една-единствена мълния да разбие портата и да надроби каменните плочи, върху които стояха преди малко.
— Е, дотука беше лесно — отбеляза Леля, проснала се възнак на пода.
— Имат влашт над штихиите — напомни Игор.
— Брей! Сякаш не знаех. Туй е известно на всекиго, дето е научил поне нещичко за вампирите.
— Извинете. Но не могат да опитат шъщото ш вътрешните врати. Елате!
— А каква е тая смрад? — подуши Леля. — Игор, ботушите ти горят!
— Проклятие! А штъпалата ми бяха като нови преди някаква ши половин година! — оплака се Игор, докато светената вода от гарафата в ръката на Леля съскаше, по димящата кожа на ботушите. — Това е заради жицата в мен, вшеки път привлича шлучайни заряди.
— Как се сдоби със стъпалата? — попита Леля на половината път надолу по стълбата. — Пак ли падна бик върху някого?
— Не, дърво — поправи я Игор обидено. — Върху Михаил Швенич горе в бивака на дървошекачите. Горкият. На практика нищо не оштана от него, но неговите родители поишкаха да взема штъпалата му за шпомен.
— Мило, но и малко смахнато…
— Е, аз му бях дал резервна ръка шлед произшештвието ш брадвата преди години, а когато черният дроб на гошподин Швенич ше похаби, дадох му и онзи, който ми завеща гошподин Кочак, защото шложих ново око на гошпожа Кочак.
— По тия земи хората май не умират, а се разпределят между живите — установи Леля.
— Дай, за да вземеш — поучително изрече Игор.
— И твоят нов план се състои в?… — подкани го Лакримоза, прекрачвайки отломките.
— Избиването на всички поголовно. Признавам, не е кой знае колко оригинален, затова пък е проверен и доказан в практиката.
Всички приеха с одобрение думите на графа, само дъщеря му пак беше недоволна.
— Всички поголовно? Наведнъж ли?
— Добре, запази си неколцина за по-късно, щом толкова искаш.
Графинята го хвана под ръка.
— О, как ми напомняш за нашия меден месец!… Нали бяха прелестни онези нощи в Гржскнвидж?
— Да, като в свежата зора на света — тържествено отвърна графът.
— Каква романтика… и какви прекрасни хора срещнахме! Нали не си забравил господин и госпожа Харкър?
— Пазя много мили спомени за тях. Двамата ни стигнаха почти за цяла седмица. А сега искам всички да ме слушате внимателно. Свещените символи няма да ни навредят. А светената вода е като обикновената… да, знам какво си мислите, но Криптофър просто си позволи разсеяност. Чесъ-нът е само една от разновидностите лук. Нима страдаме от кромид? Нима се боим от праз? Не. Малко сме уморени, това е. Малиция, свикай останалите от клана. Ще дадем кратка почивка на разсъдливостта си. А после, на сутринта, пак ще можем да налагаме новия световен ред… туй аз няма да го търпя и толкоз…
Той плъзна пръсти по челото си. Графът се гордееше с ясното си съзнание и полагаше грижи да остане такова. Но в момента го чувстваше разголено, сякаш някой му надничаше над рамото. И не откриваше у себе си увереност, че мисли правилно. Не би могла да се вмъкне в неговата глава, нали? Немислимо беше някаква си селска вещица да преодолее способностите му да се брани. Логично…
Усети гърлото си пресъхнало. Поне нищо не пречеше да се вслуша в гласа на природата си. Но този път гласът звучеше някак смущаващо.
— Дали имаме… чай? — запъна се графът.
— А какво е чай? — попита графинята.
— Той… расте на храсти, струва ми се.
— Тогава как го захапваш?
— Ами… ъ-ъ… пуска се в кипяща вода, така ли беше?
Графът разтърси глава опитвайки да се осво-боди от демоничната жажда.
— Докато е още жив ли? — наостри слух Лакримоза.
— …и сладки бисквитки… — мънкаше графът.
12
Игор имаше два палеца на дясната си ръка. „Щом нещо ти върши работа — често казваше той, — защо да го нямаш двойно?“