„Ти наистина се промени“ — установи Пердита.
— На теб не ти ли повлия? — изненада се Агнес.
Чувстваше се като марионетка на конци. „Не. Забрави ли, че аз съм онази част от теб, която наблюдава отстрани?“
— Какво? — озърна се Пьотр.
— Искрено се надявам — ама наистина! — че ще ми мине — завайка се Агнес. — Спъвам се в собствените си крака! Ходя сбъркано! И цялото ми тяло не е наред!
— Ъ-ъ… може ли вече да продължим към замъка? — осведоми се Пьотр.
— Тя вече е там — промърмори Агнес. — Не знам как е успяла, но…
Млъкна, огледа угрижените лица и за миг откри, че мисли като Баба Вихронрав.
— Да — изрече по-бавно. — Мене ако питате… тоест мисля, че е редно тутакси да отидем там. Хората трябва сами да убиват собствените си вампири.
Леля пак слизаше припряно по стъпалата.
— Рекох ли ти аз! Там долу е Есме Вихронрав, туй то. Рекох ти! Знаех си, че само дебне сгоден случай! Ха, ще ми се да видя кръвопиеца, дето ще й извърти номер!
— На мен не ми ше ишка — откровено си призна Игор.
Леля прекрачи тялото на вампир, който в сумрака не бе забелязал коварното съчетание от опъната жица, голяма тежест и кол, и най-сетне отвори вратата към двора.
— Ехо-о, Есме!
Баба Вихронрав побутна Овес да се отдръпне и пристъпи напред.
— Бебето добре ли е?
— Маграт и Ес… да, де, малката Есме се заключиха в криптата. Вратата е адски здрава.
— И Огризчо е на штража там — добави Игор. — Той е превъзходно штражево куче.
Веждите на Баба подскочиха, тя го огледа от главата до петите.
— Не ми се вярва, че познавам тоя… тия господа.
— О, туй е Игор — представи го Леля. — Разностранно надарен човек.
— Личи си по шевовете — изсумтя Баба. А Леля опари с поглед Могъщ Овес.
— Тоя пък що го домъкна?
— Ами май не можах да се отърва от него.
— Аз винаги се крия зад дивана — сподели опита си Леля.
Овес се загледа подчертано нанякъде. От крепостната стена се разнесе писък. Фениксът бе открил поредния вампир.
— Историята приключи, остана да пометем праха — изтърси Леля. — Не ми се сториха чак толкоз умни…
— Графът още е тук — с равен глас отрони Баба.
— Ами аз казвам да запалим всичко и да си ходим вкъщи. Не ми се вярва скоро да се мерне в Ланкър…
— Идва тълпа — намеси се Игор.
— Нищо не чувам — оплака се Леля.
— Имам много чувштвителни уши — похвали се той.
— Е, какво да се прави, някои от нас не могат да избират…
По подвижния мост заехтяха стъпки и след миг между отломките гъмжеше от хора.
— Ей, оная там не е ли Агнес? — усъмни се Леля.
Доскоро не би могла да сбърка фигурата, крачеща през двора, но имаше нещо ново в походката й — ботушите се стоварваха върху земята, сякаш имаха отдавнашна разпра с нея. И размахваше ръцете си така, че…
— Туй аз няма да го търпя и толкоз! — кресна Агнес и се изпъчи пред Баба. — Не мога да си подредя мислите. Заради теб е, нали?
Баба протегна ръка и докосна раничките на шията й.
— А, ясно. Ухапал те е един от тях.
— Да! И после незнайно как ти ми заговори!
— Не съм била аз. Ще да е било нещо в кръвта ти. И кои са тия хора? Защо оня мъж се мъчи да подпали стената? Не знае ли, че камъните не горят?
— О, това е Клод, трудничко е да го спреш, като си науми нещо. Моля те, предупреди ме навреме, ако го видиш да размахва кол и чук. Ами те са от Ескрау, един град наблизо… Кланът Сврак ги смяташе за свои домашни животни. За добитък! Както се канеха да се уредят и при нас!
— Няма да мръднем оттука, докато не си оправим сметките с графа — нареди Баба. — Иначе пак ще ни се натресе…
— Ъ-ъ… извинете… — обади се Овес, който размишляваше усилено — …извинете, но някой не спомена ли, че кралицата се е заключила в криптата?
— По-сигурно място няма — успокои го Леля. — Яка дебела врата и се залоства отвътре.
— Преграда ли са вратите за вампирите? — подхвърли пасторът.
Баба мигновено се вторачи в него.
— Какви ги приказваш? Овес отстъпи уплашено.
— А, сещам се какво го мъчи — заяви Леля. — Няма страшно, не сме тъпи, тя ще отвори, когато е сигурна, че сме ние…
— Не, питах ви как вратата ще попречи на вампирите да влязат?
— Ами как… Тя си е врата.
— Значи… те не могат да се превръщат в подобие на мъгла, така ли? — мънкаше Овес, препечен от обединената мощ на погледите им. — А аз се заблуждавах, че могат. Според мен го знае всеки, който е научил нещичко за вампирите…
Леля се нахвърли върху Игор.
— А ти не знаеше ли?
Устата му се отвори и затвори безмълвно.
— Штарият граф никога не поштъпваше така — смотолеви накрая.