— Да, ама той е играл честно — напомни му Леля.
От дълбините на замъка се надигна вой, но секна по средата.
— Това беше Огризчо! — хукна натам Игор.
— Огризчо ли? — намръщи се озадачено Агнес. Леля хвана ръката й в движение и я повлече след Игор.
Баба се полюшваше лекичко на краката си. Гледаше мътно.
Овес я погледна, стигна до решение, препъна се в най-добрите театрални традиции и се просна в прахоляка.
Баба примига, тръсна глава и го изгледа сърдито.
— Ха! Множко ли ти дойде, а? — попита дрезгаво.
Треперещи пръсти посегнаха надолу към пастора. Той ги улови, като се погрижи да не дръпне, и стана.
— Ако може да се държа за вас… — промърмори и тежестта й благодарно увисна на рамото му.
— Тъй… — изрече Баба. — Сега да намерим кухнята.
— Ъ? И какво ще правим в кухнята?
— След такваз нощ на всички ще ни олекне от чаша чай — просвети го вещицата.
Маграт подпря вратата с гръб и вторият удар разтърси резетата. До нея Огризчо заръмжа гърлено. Може би поради изобилието от претърпени операции успяваше да ръмжи с половин дузина гласове.
Последвалата тишина се оказа по-страшна и от блъскането.
Едва доловим шум я накара да погледне надолу. През ключалката се просмукваше зеленикав дим.
Беше гъст и забележимо мазен…
Маграт се стрелна през стаята и грабна буркана, който побираше доскоро лимоните, толкова спортсменски осигурени от загадъчния стар граф — любимеца на Игор. Махна припряно капачката и подложи буркана пред ключалката. Щом димът го запълни, Маграт пусна вътре няколко скилидки чесън и ядно нахлупи капачката.
Бурканът заподскача на пода.
А Маграт се загледа в капака насред пода. Вдигна го и чу далечния грохот на необуздана вода. Трябваше да очаква това, нали? В планините сигурно има много подземни реки.
Отнесе буркана над дупката и го пусна. После затръшна капака.
Малката Есме избълбука в ъгъла. Маграт притича при нея и размаха една дрънкалка.
— Ти гледай, гледай хубавото зайче — подкани дъщеря си и пак скочи към вратата.
От другата страна си шепнеха. Прозвуча гласът на Леля Ог:
— Всичко е наред, миличка, докопахме ги. Вече можеш да отвориш. Тъй, де.
Маграт изви очи от досада.
— Лельо, наистина ли си ти?
— Ами аз съм, миличка.
— Слава на съдбата! Кажи ми вица за старицата, жреца и носорога и веднага ще те пусна вътре.
В проточилата се пауза зад вратата пак се чу шепот.
— Май нямаме време за майтапи, миличка — укори я гласът.
— Ха-ха, добър опит — похвали ги Маграт. — Пуснах един от вас в реката! Кой беше?
След мълчанието заговори графът:
— Предположихме, че графинята би те убедила да се вслушаш в разумни доводи.
— Няма как да ме подлъгва от буркана. Ако решите да опитате пак, тук си имам още буркани!
— Надявахме се на здравомислието ти — сподели графът. — Но щом е така…
Вратата халоса стената заедно с изтръгнатите резета.
Маграт сграбчи бебето и отстъпи заднешком, вдигнала заплашително другата си ръка.
— Само да припарите и ще ви намушкам с това! — изкрещя на вампирите.
— Държиш плюшено мече — установи графът. — Опасявам се, че няма полза от него, дори да си го наточила.
Вратата беше толкова яка, че сякаш беше издялана от камък с дървесни шарки. Някой се бе замислил дълбоко за максималната сила, която може да вложи в натиска си една наистина решителна тълпа, и се бе застраховал срещу изненади.
Но вратата висеше полуизкъртена.
— Нали я чухме как сложи резетата! — изхленчи Леля.
Пъстро тяло лежеше пред прага. Игор коленичи и хвана една безжизнена лапа.
— Убили ша Огризчо! Гадове!
— Хванали са Маграт и бебчето! — сопна му се Леля.
— Той беше единштвеният ми приятел! Ръката на Леля се стрелна и въпреки масивното си туловище Игор беше вдигнат за яката.
— Момко, скоричко ще се сдобиеш и с един много лют враг, ако не ни помогнеш на секундата! Ох, да му се не знае… — Със свободната си ръка тя бръкна някъде по чорапите си и измъкна голяма смачкана кърпа. — Я духай силно!
Разнесе се шум като от настъпен рупор.
— Казвай сега къде може да са ги завлекли! Тука е пълно с ядосани граждани!
— Винаги беше готов да размаха опашка и да ше отърка ш хладната ши муцуна… — хлипаше Игор.
— Къде са, бе?
Той посочи към вратата в дъното.
— Оттук ше влиза в подземията. И могат да ше измъкнат през желязната порта в долината. Няма да ги догоните!
— Но вратата още е залостена — възрази Агнес.
— Значи още ша в замъка, а това ши е тъпотия…
Прекъснаха го няколко всепоглъщащи акорда на орган, от които и подът избуча.
— Някой от хората в Ескрау да не е музикален маниак? — попита Леля и позволи на Игор да стъпи.