— …мотаят ше тука, оплешкват вшичко…
Игор взе куртката си и извади от джоба дебело навит плат. Разгърна го на ръба на саркофага. Светлината вече се отразяваше от скалпели, ножици и игли.
— …и шега заплашват живота на бебета… а вие никога не поштъпвахте така… Шамо млади авантюриштки, и то над шедемнадешет години и изглеждащи добре по нощница, така казвахте…
Избра скалпел и съсредоточено поряза кутрето на лявата си ръка.
Капка кръв набъбна и падна в праха, който в същия миг задимя.
— Това е за Огризчо — с мрачно злорадство изрече Игор.
Още преди да излезе, над ръбовете на саркофага се стелеше бяла мъгла.
— Аз съм възрастна жена — напомни Баба Вихронрав и огледа сурово присъстващите. — Ще ви бъда признателна, ако се намери къде да седна.
Припряно донесоха скамейка. Баба се настани и впери поглед в графа.
— Та какво казвахте?
— Есмерелда, ти най-после се присъедини към нас. Зовът на кръвта е твърде силен, за да му се опълчиш, а?
— Надявам се — промълви Баба.
— Госпожо Вихронрав, сега всички ние ще си тръгнем оттук.
— Никъде няма да ходиш — възрази тя и пак разбърка чая.
Очите на тримата вампири следяха неотклонно лъжичката.
— Известно ти е, че нямаш избор и трябва да ми се подчиниш — натърти графът.
— О, винаги има избор — пак не се съгласи вещицата.
Влад и Лакримоза събраха глави пред лицето на баща си. Зашепнаха си трескаво. После графът погледна към Баба.
— Не би могла да устоиш. Дори ти!
— Няма да те лъжа, скъпичко ми струваше — призна Баба и разбърка чая.
Пак шепот.
— Ние обаче сме хванали кралицата и бебето. Доколкото знам, ти държиш на тях.
Баба поднесе чашата към устните си, но се отказа.
— Ами убий ги. И каква полза за тебе от туй?
— Есме! — гневно възкликнаха в дует Леля Ог и Маграт.
Баба остави чашата на чинийката. На Агнес й се стори, че чу въздишката на Влад. И самата тя изпитваше копнежа…
„Знам какво е направила“ — прошепна Пердита.
„И аз знам.“
— Той блъфира — оповести Баба.
— Така ли? — сопна се Лакримоза. — А искате ли някой ден да имате вампирясала кралица?
— В Ланкър вече сме имали и такваз — разговорчиво я осведоми Баба. — Един от вашите захапал горката жена. Ама тя карала на сурови пържоли и каквото още намирала. Нивгаш не забила зъб в никого, както съм чувала историята. Викали й Гриминир Набивачката на кол.
— Какво?!
— Аз само рекох, че не е била кръвопийка. Не съм казвала, че е била мила женица. Хич не се свеняла да пролива кръв, ама не си позволила и да я пие. И вие не сте длъжни.
— Нищо не знаеш за истинските вампири!
— Знам повечко, отколкото си мислиш, а познавам и Гита Ог.
Леля примига озадачено. Баба отново вдигна чашата, но я остави, без да отпие.
— Тя обича да си сръбне. Ако я питате, ще ви рече, че трябва да е само най-хубавото бренди… — Леля кимна — …и тъкмо туй желае, ама иначе е доволна и от бирата като всеки друг. — Леля Ог вдигна рамене, а Баба продължи: — Но вие не щете да се задоволите с кървавица, нали, щото истината е, че пиете власт над хората. Познавам ви като себе си. Затуй знам и че няма да позволите косъм да падне от главицата на туй дете. — Баба разсеяно бъркаше чая. — Е, ако то вече имаше коса, де. Не можете, да ви е ясно.
Тя хвана чашата и внимателно остърга дъното й в ръба на чинийката. Агнес гледаше как Лакримоза жадно отвори уста.
— И затуй, да ви река, дошла съм само да видя дали заслужавате правосъдие или милосърдие. Зависи какво ще изберем.
— Сериозно ли се надяваш, че няма да сторим зло на месо? — Лакримоза се пресегна. — Гледай тогава!
Замахна яростно към бебето, но отскочи като ужилена.
— Не можеш — повтори Баба.
— Замалко да си счупя ръката!
— Жалко — спокойно отвърна вещицата.
— Ти… си вложила нещо магическо в детето, нали? — предположи графът.
— Не ми се вярва, че някой ще си го помисли — отрече Баба, а зад гърба й Леля започна да разглежда съсредоточено ботушите си. — Ето ви го, значи, и мойто предложение. Връщате ни Маграт и бебето, а ние ви отсичаме главите.
— Това ли наричаш правосъдие? — заяде се графът.
— Не, на туй му викам милосърдие. Баба пак остави чашата на чинийката.
— Тогава, жено, в името на милосърдието изпий най-после този чай! — изрева бясно графът.
Баба го опита и направи гримаса.
— Уф, къде ми е умът? Толкоз бръщолевих, че е изстинал.
Тя изящно изля течността от чашата на пода. Лакримоза изохка.
— Може скоро да ви мине — със същия лековат тон продължи вещицата. — Ама дотогаз няма да сторите зло нито на Маграт, нито на бебето, омразно ви е да пиете кръв и няма да бягате, щом някой ви се опълчи…