— Не си струва да печеш бисквити — посъветва я Маграт. — Навремето прахосвах часове наред да ги оформям по-интересно — с полумесеци и каквото още се полага. Все същото е, ако ги купувашот магазина.
И тя подсмръкна.
— Това не е от бебето — увери събеседничката си. — Убедена съм, че Шон Ог е бил прекалено зает да урежда тържеството и не е имал време да изчисти клозетите през последните две седмици. Вонята бликва право нагоре в Кулата на гонга, когато вятърът се засили. Опитах се да окачам там ароматни билки, но те просто се спаружват. — Тя посърна, сякаш се замисли за по-лош проблем от неуредената канализация в замъка. — Ъ-хъм… тя трябва да е получила поканата, нали?
— Шон каза, че я е занесъл. А тя вероятно е изтърсила… — Гласът на Агнес стана отсечен и рязък. — „Не мога да се занимавам с туй на мойте години. Нивгаш не съм се изтъквала, никой не може да ми рече, че дори веднъж съм се перчила.“ Устата на Маграт зейна от изумление.
— Толкова добре я наподобяваш, че чак се плаша!
— Едно от малкото неща, които върша добре — отвърна Агнес с обичайния си глас. — Имам пищна коса, чудесен характер и остър слух за разни звуци. — „И вечно се двоумиш“ — вмъкна Пердита. — Тя ще дойде, каквото ще да става — добави Агнес, заглушавайки вътрешния си глас.
— Но вече минава единайсет и половина… Оле-ле, време е да се преоблека! Ще ми помогнеш ли?
Маграт побърза да нахълта в гардеробната, а Агнес се затътри след нея.
— Дори добавих отдолу молбата си тя да бъде кръстницата — продължи кралицата, седна пред огледалото и порови в хаоса от гримове. — Тя открай време си е мечтала тайничко да бъде кръстница.
— Детето не заслужава да му стовариш такава кръстница на главата — изтърси Агнес, без да се замисли.
Ръката на Маграт спря в облаче пудра насред път към лицето й и Агнес зърна ужасения й поглед в огледалото. После челюстните мускули изпъкнаха и кралицата доби изражението, с което понякога си служеше самата Баба Вихронрав.
— Е, ако трябва да избирам дали да пожелая на детето здраве, богатство и щастие, или да поискам да е под закрилата на Баба, ясно ми е какво предпочитам — заяви Маграт. — Сигурно си я виждала каква е, когато се развихри.
— Да, случи се един-два пъти — не отрече Агнес.
— Никой никога няма да я смачка. Почакай само да видиш какво става, когато я притиснат в ъгъла. Има си начин да… да прехвърля част от себе си на сигурно място. Все едно… все едно се дава другиму да я скрие замалко. Всичко е заради онова Заемане, с което се занимава постоянно.
Агнес кимна. Леля я бе предупредила, но въпреки това се стряскаше, щом влезеше в къщата на Баба и я завареше изопната на пода, вдървена като тояга и стиснала със синкавите си пръсти картонче, на което бе изписала „НИ СЪМ УМРЕЛА“5. То просто означаваше, че Баба се е пренесла другаде в света и гледа живота през очите на някой язовец или гълъб като неподозиран пътник в главата му.
— Знаеш ли — продължи Маграт, — тя ми напомня за онези магьосници от Хоуондаленд, които уж криели сърцата си в заровени стъкленици и ставали неуязвими. Има нещо за тях в една от книгите в къщата.
— За нея не е нужна голяма стъкленица — процеди Агнес.
— Не е вярно — сопна се Маграт, но поумува. — Е… не е вярно почти никога. През повечето време, де. Или поне понякога. Можеш ли да ми нагласиш хубаво този проклет рюш?
Откъм люлката се разнесе гукане.
— Какво име сте й избрали? — не се стърпя Агнес.
— Налага се да почакаш.
Докато се тътреше след Маграт и прислужничките към залата, Агнес призна мислено, че в обичая все пак има смисъл. В Ланкър даваха имена на децата точно в полунощ, за да започнат новия ден с новото си име. Не че знаеше защо в това има смисъл. Само й се струваше, че вероятно пре-ди време някой е открил практическата полза от такава традиция. А жителите на Ланкър не хвърляха онова, което им върши работа. И за жалост твърде рядко променяха работещите неща.
Тя дочуваше оттук-оттам, че тази чудатост на поданиците му потапя в униние крал Верънс, който изучаваше изкуството на кралската власт по книжки. Неговите планове за по-добро напояване и земеделие бяха посрещнати с овации от хората в Ланкър, които после пръста си не мръднаха, за да ги осъществят. Не обърнаха внимание и на идеите му в областта на обществената хигиена, по-точно на твърдението му, че такава трябва да има поне в зачатък. Местната представа за хигиенен разкош свършваше с равна, не много хлъзгава пътека до барачката на клозета и каталог за поръчки по пощата с меки листове. Съгласиха се и със замисъла му да основе Кралско дружество за човешки напредък. То имаше толкова дейност, колкото време Шон Ог можеше да отдели във вторник следобед, и на човечеството му беше спестен прекаленият напредък. Все пак Шон изобрети заслони против течение за по-ветровитите части на замъка и кралят го награди с малък медал.
5
Когато нямаше с какво друго да си запълни времето, Баба Вихронрав прехвърляше съзнанието си чрез Заемане и го настаняваше тихомълком в главите на какви ли не твари. Нашир и надлъж из Овнерог я признаваха за най-изкусната в това умение от много столетия, защото успяваше да се вмъкне дори в съзнанията на същества, които нямаха съзнание. Освен всичко друго заниманията й означаваха, че в Ланкър хората не бяха особено склонни към привичната жестокост спрямо животните, която е неразделна част от селската идилия. Как иначе да постъпват, щом се случваше днес да метнат тухла по някой плъх, а утре той да се окаже вещицата, от която искат лек против зъбобол? Имаше и друга дреболия — нечаканите гости я заварваха просната по гръб, привидно изстинала и безжизнена, почти без да се усещат дишане и пулс. Картончето с надписа спестяваше множество недоразумения.