На ланкърците и през ум не им минаваше, че биха могли да живеят не в монархия, а в другояче уредена държава. Познаваха монархията от хиляди години и знаеха, че върши работа. Освен това бяха установили, че не е разумно да отделяш прекалено много внимание на кралските желания. Тъй или иначе след някакви си четиридесет години ще има нов крал, който непременно ще поиска нещо друго и тогава всички усилия ще идат на вятъра. Но докато беше на трона, те смятаха, че в задълженията му влиза повечко да се застоява в двореца, да упражнява приветственото махане с ръка, да внимава да не обърнат наопаки портрета му на монетите и да не им пречи да орат, да сеят, да отглеждат и да прибират реколтата. Горе-долу така си представяха обществения договор — те вършат каквото винаги са вършили, а той ги оставя на мира.
Но понякога кралят си беше крал…
В Ланкърския замък крал Верънс въздъхна срещу отражението си в огледалото.
— Госпожо Ог — подхвана той и намести короната на главата си, — известно ви е, че съм настроен най-почтително към вещиците в Ланкър, но при цялото ми уважение това е преди всичко въпрос на политическа стратегия и най-скромно завявам, че решаването му се пада на краля. — Отново нагласи короната, а икономът Спригинс започна да четка мантията му. — Трябва да проявяваме търпимост. Честно казано, госпожо Ог, досега не съм ви виждал толкова развълнувана…
— Ама те палят хора! — троснато рече Леля, подразнена от разточително изразеното уважение към особата й.
— Случвало се е отдавна, доколкото знам — възрази Верънс.
— И са горили вещици!
Той свали короната от главата си и с вбесяваща практичност я излъска с ръкава на мантията.
— Открай време съм осведомен, че са горили всички наред, но в прастарите времена, нали?
— Нашичкият Джейсън ги чул веднъж какво проповядват долу в Охлюън. Разправяли големи гадории за вещиците.
— Тъжно е, че не всички познават вещиците добре като нас — отвърна Верънс и на Леля, както беше прегряла, й се стори, че си позволява излиш-ни двусмислици.
— А пък нашичкият Уейн казва, че се опитват да настроят хората срещу другите религии — продължи тя. — Откакто откриха оная тяхна мисия, дори офлърианците си вдигнаха чуковете. Ами че то е едно да се фукаш, че имаш най-добрия бог, ама да говориш, че бил единственият истински бог, си е възнахалничко, ако питат мен. Знам къде да им изнамеря още две-три божества, когато поискат. Пък и според тях всички започвали живота си лоши и ставали добри само като повярват в Ом, а туй вече са си пълни глупости. Я да вземем сега твойто момиченце… Тъкмо стана дума — как ще я наречете, а?
— Лельо, всички ще знаят името след двайсе-тина минути — невъзмутимо напомни Верънс.
— Ха! — Тонът на Леля показа недвусмислено, че „Радио Ог“ не одобрява подобен подход към новините. — Виж какво… най-лошото, дето тя може да свърши в тая невръстна възраст, е да оцапа пеленките и да ви буди нощем. Туй не ми се вижда никак грешно. — Лельо, но ти нямаш нищо против Мрачните братя. Нито против Скитниците. А и Монасите еквилибристи често минават оттук.
— Ама никой от тях няма нищо против мен — натърти Леля.
Верънс се извърна. Разговорът го притесняваше. Познаваше много добре Леля Ог, но преди всичко като жената, която стои зад Баба Вихронрав и се усмихва до уши. Трудно му беше да я възприеме разярена.
— Госпожо Ог — подхвана по-официално, — според мен вземате много присърце проблема.
— На Баба Вихронрав туй хич няма да й хареса! — изигра най-силния си коз Леля.
И за свой ужас откри, че го е проиграла без полза.
— Баба Вихронрав не е кралят, госпожо Ог — заяви Верънс. — А наоколо всичко се променя. Идва новият световен ред. Някога троловете са били чудовища, които се опитвали да ядат хора. Но днес благодарение на усилията на хората — и на троловете, разбира се! — на добрата воля и миролюбивите намерения ние се погаждаме съвсем задоволително и се надявам, че сме стигнали до разбирателство. В тази епоха малките кралства не бива да се тревожат само за малките проблемчета. Ние сме част от един голям свят. И трябва да играем ролята си. Например какво ще кажете за Мунтабския въпрос?
Леля Ог тутакси зададе прословутия Мунтаб-ски въпрос:
— Че къде, по дяволите, е тоя Мунтаб?
— На няколко хиляди километра оттук, госпожо Ог. Но има териториални въжделения в посока към Главината и ако започне война с Борогравия, ще бъдем длъжни да заемем позиция.