— Спазвай правописа?!
— Да, трудничко става — отбеляза Леля. — Есмерелда — бива, хубав избор. И Гита щеше да звучи добре, но за Есмерелда направо няма спор. Само че нали ги знаете хлапетата… Всички ще й викат Правописка.
— И то ако е късметлийка — мрачно смънка Агнес.
— Не съм предполагала, че някой ще го каже на глас! — изсъска кралицата. — Просто исках и тя да не стане Маграт накрая!
Могъщ Овес беше обърнал очи към тавана и кършеше пръсти. От време на време изхленчваше.
— Можем да го променим, нали? — опомни се крал Верънс. — Къде е кралският летописец?
Шон си прочисти гърлото.
— Не е сряда вечер, сир, трябва да отскоча за шапката си…
— Човече, питам те — можем ли да го променим?
— Ъ-ъ… беше произнесено, сир. В съответния момент. Струва ми се, че това вече е нейното име, но трябва да проверя. Всички го чуха, сир.
— Не можете да го промените — натърти Леля. Като майка на кралския историк тя смяташе, че е по-осведомена от него. — Вижте какво стана например с Кравчо Муу Слабпетел от Резена.
— И какво стана с него? — сопна се кралят.
— Цялото му име е Джеймс Какво по дяволите търси тая крава тука Слабпетел — осведоми го Маграт.
— Беше доста смахнат ден, запомних го добре — сподели Леля.
— А ако моята майка бе проявила достатъчно здрав разум да каже името ми на брат Пердоре, вместо изведнъж да се смути и да го напише — завайка се Маграт, — животът ми щеше да бъде съвсем друг. — Тя се озърна неуверено към Верънс. — И вероятно по-лош, разбира се.
— Значи сега трябва да изнеса Есмерелда пред нейните поданици и да им съобщя, че едно от имената й е Спазвай правописа? — не можеше да по-вярва кралят.
— Е, имали сме и крал, дето се е казвал Леле Божке как тежи Първи — сподели Леля. — А и те се наливат с бира от два-три часа, тъй че май ще се развикат радостно, каквото и да им речеш.
„Отгоре на всичко — допълни безмълвно Агнес — познавам хора по тези земи, които са били наречени Сифилида Уилсън, Ойларипи Гласовит е Тотал Бисквит.“9
Верънс се подсмихна.
— Добре, де… Дайте ми я…
— Вхфм… — изфъфли Могъщ Овес.
— …и може би не е зле някой да поднесе питие на този човек — довърши кралят.
— Ужасно, ужасно съжалявам — прошепна свещеникът, когато Верънс понесе дъщеричката си между подредените край пътеката гости.
— Сигурно доста си сръбнал — заяде се Леля.
— Не пия никакъв алкохол! — изстена пасторът и попи сълзящите си очи с кърпичка.
— А бе, знаех си, че в тебе има нещо сбъркано — поклати глава Леля. — И къде се е дянала тая Есме?
— Не знам, Лельо! — натърти Агнес.
— Тя ще има какво да рече за тая история, помни ми думата. Ще си пише голяма червена точка — нарекоха принцеса на нея. Ще се надува месеци наред. Отивам да видя какво става там.
Тя затропа с ботушите си към двора, а Агнес впи пръсти в ръката на свещеника.
— Хайде, елате с мен — въздъхна тя.
— Наистина не знам как да изразя най-дълбокото си…
— Да, твърде необичайна вечер се оказа.
— Аз… аз… хъм… изобщо не бях чувал за този обичай…
— В нашия край хората придават голямо значение на изречените думи.
— Опасявам се сериозно, че кралят ще опише много неблагоприятно представянето ми на брат Мелхио…
— Нима?
Има хора, които успяват да превърнат и най-доброжелателно настроения събеседник в зъл грубиян. Пасторът изглежда беше от тях. В него имаше нещо… мокро. Беше просмукан от безпомощна безнадеждност, която не подтиква околните към милосърдие, а ги вбесява, защото са непоклатимо убедени, че ако целият свят е вихрещ се купон, досадникът пред тях въпреки всичко ще успее да се свре в кухнята.
Налагаше се по принуда тя да се занимава с него.
Всички видни особи се бяха скупчили около отворената врата и гръмките радостни викове оттам показваха одобрението на ланкърците — според тях името Спазвай правописа подхождаше на една бъдеща кралица.
— Може би е по-добре да поседнете, за да се опомните — посъветва го Агнес. — По-късно ще има танци.
— О, аз не танцувам — отвърна Могъщ Овес. — Танците са клопка за слабите духом.
— Виж ти… Е, навън има барбекю…
Той пак избърса очите си с кърпичката.
— Хъм… Дали има и риба? — Съмнявам се.
— Този месец се храним само с риба.
— Така ли…
Но и тежкото равнодушие в гласа й не помогна. Могъщ Овес искаше да си поприказват.
— Защото пророкът Брута отбягвал месото… хъм… когато бродел в пустинята.
— И дъвчете всяка хапка по четиридесет пъти, а?
— Моля?
— Извинете, замислих се за нещо друго. — Въпреки гласа на благоразумието Агнес позволи на любопитството си да надделее. — А какво месо може да се намери в пустинята?
9
Причината се коренеше в нетрадиционния, макар и доста неориентиран подход на ланкърците към имената. Обикновено подбираха съчетание от звуци, което им допада най-много. Ако в избора се прокраднеше някакъв помен за логика, това се дължеше на чиста случайност. В дома на Тъкачев щеше да прохожда една Хламидия, но майка й все пак реши, че Сали се пише по-лесно.