— Хъм… Според мен никакво.
— Значи всъщност не е отказвал да се храни с месо?
Агнес огледа множеството, но като че никой не проявяваше желание да се включи в беседата им.
— Хъм… по-подходящо би било да попитате брат Мелхио. Толкова съжалявам. Струва ми се, че ще ме налегне мигрена…
„Ти май не вярваш и на една дума, която казваш“ — помисли Агнес. Той излъчваше безпокойство и равномерен ужас. Пердита добави мнение-то си: „Ама че плужек!“
— Аз трябва да… ъ-ъ… да отида и… трябва да… помогна — заотстъпва Агнес.
Пасторът кимна. И когато тя се отдалечи, той отново си издуха носа, извади малка черна книжка от джоба си, въздъхна и бързо я отвори на отбелязаната страница.
Агнес взе един поднос, за да придаде правдоподобие на обяснението си, пристъпи към отрупаната с ястия маса, озърна се към прегърбения нещастник, който приличаше на залутала се овца, и се блъсна в мъж, по непоклатим от дърво.
— Кой е онзи особняк? — попита глас до ухото й. Агнес чу как Пердита я прокле, че отскочи, но тя успя да се усмихне неловко на мъжа, който я заговори.
Беше млад и (както Агнес осъзна тутакси) извънредно привлекателен. Такива като него не се срещаха под път и над път в Ланкър — тук наплюнчването на дланта и приглаждането на косата се смятаха за изтънчен жест при среща с момиче.
„Ама той си е вързал косата на опашка! — изписука Пердита. — Ей, че е готин!“ Агнес усети изчервяването да започва някъде около коленете й и да се ускорява неумолимо нагоре.
— Ъ-ъ… моля?
— Дори можете да го надушите и оттук — сподели мъжът и кимна сдържано към жалкия свещеник. — Прилича на проскубан гарван, не мислите ли?
— Ъ-ъ… да — успя да измънка Агнес. Изчервяването плъзна нажежено по гърдите й.
В Ланкър беше нечувано мъж да върже косата си на опашка. А кройката на дрехите му подсказваше, че е прекарал поне известно време по места, където модата се променя по-често от веднъж в живота. Никой в Ланкър не бе обличал жилетка с извезани по нея пауни.
„Кажи му нещо, де!“ — разкрещя се Пердита в главата й.
— Стфгл? — изгъгна Агнес.
Зад нея Могъщ Овес се примъкна и огледа храната недоверчиво.
— Извинете, не разбрах.
Агнес преглътна тежко, отчасти и защото Пердита се мъчеше да я стисне за гушата.
— Наистина изглежда, че ще отпърха всеки миг, нали? — отрони тя.
„Ох, само да не се изкискам…“ Мъжът щракна с пръсти. Притичващият край него сервитьор с пълен поднос напитки свърна под прав ъгъл.
— Искате ли нещо за пиене, госпожице Нит?
— Ъ-ъ… може би бяло вино? — прошепна тя.
— О, не бихте предпочела бяло вино, червеното е толкова… по-обагрено — увери я мъжът и й поднесе чаша. — С какво ли е заета нашата жертва… Аха, взел си е бисквитка с мъничко пастет, както виждам…
„Попитай го за името му!“ — врещеше Пердита. „Не, ще прозвучи натрапчиво“ — възрази Агнес. „Че ти бездруго се натрапваш на погледа на всекиго, тъпа буцо…“
— Позволете ми да се представя. Аз съм Влад — изрече той мило. — О, сега той… да, кани се да нападне… волован със скариди. Крал Верънс не си е стискал кесията, както изглежда…
— Доставиха му ги в лед чак от Генуа — смотолеви Агнес.
— Доколкото знам, там са познавачи на морските дарове.
— Никога не съм била в Генуа — смънка тя. В главата й Пердита се просна по очи и зарида.
— Може би, Агнес, някой ден ще посетим онези земи заедно — предположи Влад.
Изчервяването завладя и шията й.
— Тук е много задушно, не мислите ли? — отбеляза той.
— Заради огъня — обясни тя признателно. — Онзи, в камината.
Кимна към купчината нарязани дърва, които пламтяха в гигантската камина на залата. Не би ги забелязал само човек с нахлупена на главата кофа.
— Аз и сестра ми… — подхвана Влад.
— Извинявам се, госпожице Нит…
— Какво има, Шон?
„Я се разкарай, Шон Ог!“ — озъби се Пердита.
— Мойто мамче каза да отидете веднага при нея. Тя е долу в двора. Било много важно.
— При нея всичко е важно — подхвърли Агнес и се усмихна за миг на Влад. — Моля да ме извините, трябва да помогна на една възрастна дама.
— Уверен съм, че пак ще се видим, Агнес — отвърна той.
— O, ъ-ъ… благодаря.
Тя се понесе припряно към изхода и преполови стъпалата, преди да си спомни, че не му е казвала името си.
След още две стъпала: „Е, може би е попитал някого.“ Две стъпала по-надолу се обади Пердита: „Защо пък той ще пита някого за твоето име?“ Агнес прокле факта, че е приютила в себе си невидим враг.
— Ела да видиш туй! — изсъска Леля и я повлече, щом тя се озова в двора.