— Ами да — съгласи се Леля. — И легло в стая с балкон.
— Именно!
— И люлеещи се от вятъра завеси, а?
— Адшки ши права!
— И истински пращящи свещи?
— Цяла вечношт мина, докато ги измайшторя така, че да капят по правилата. Не че на някого му пука.
— Винаги съм казвала, че и дреболиите заслужават внимание — поощри го Леля. — Брей, брей… значи кралят ни натресе вампири?
Чу се глухо тупване — Игор се просна по гръб и манерката издрънча кухо на калдъръма. Леля си я взе и я прибра на скришното място.
— Тоя носи на пиене — одобри тя.
Малцина бяха опитвали домашното бренди на Леля. По-точно това беше практически невъзможно. Попаднеше ли в топлата човешка уста, течността се изпаряваше мигновено и влизаше в гърлото през синусите.
— И какво ще правим сега? — попита Агнес.
— Ние ли? Той си ги е поканил. Значи са гости. Хващам се на бас, че ако бях посъветвала нещо Верънс, той щеше да ми каже да си гледам работата. Вярно, нямаше да го рече толкоз грубо — добави, защото знаеше, че кралят не страда от мания за самоубийство. — Щеше поне два-три пъти да вмъкне „при цялото ми уважение“.
Ама накрая щеше да е все същото.
— Но чак вампири… Какво ли ще каже Баба?
— Слушай, мойто момиче, те ще си тръгнат утре… даже ще е по-късно днес. Само ще ги наглеждаме и ще им помахаме с ръчичка на изпроводяк.
— Дори не знаем как изглеждат! Леля се загледа в унесения Игор.
— Като се замисля, не беше зле да го попитаме. — Тутакси се ободри. — Е, има си начин да ги разпознаем. Всички знаят едно нещо за вампирите…
Всъщност всички знаят много неща за вампирите, без обаче това да им подскаже, че вероятно и вампирите са ги узнали най-сетне.
В залата на двореца беше шумно. Човек не можеше да стигне до бюфета. Леля и Агнес решиха да помагат.
— Някой иска ли да си гризне?
Леля тикна подноса към една по-подозрителна според нея групичка.
— Моля? А-а… сандвичи…
Човекът задъвка разсеяно и пак заговори на събеседниците си.
— …и казах на негова светлост… Какво е това, по дяволите?!
Обърна се и срещна втренчения поглед на сбръчкана възрастна дама с островърха шапка.
— Извинете? — подкани го тя.
— Това… това… е само счукан чесън!
— Не си падате по чесъна, а? — неприветливо отбеляза Леля.
— Много обичам чесъна, но той не ме обича!
Това не е подправено с чесън, жено, ами е направено само от чесън!
Леля се вторачи с добре изиграно късогледство в подноса.
— Е, има и… разни други… вярно, попрестарали сме се… Ще ида да… взема някои… Ей сегинка…
Сблъска се с Агнес пред входа към кухнята. Двата подноса паднаха на пода и разпиляха чеснови воловани, чеснови сосове, чесън пълнен с чесън и мънички кубчета чесън на клечка.
— Или в околните земи гъмжи от вампири, или нещо бъркаме — безстрастно отбеляза Агнес.
— Аз открай време си знам, че с чесъна не можеш да прекалиш — заяви Леля.
— Лельо, тук никой няма да се съгласи с теб.
— Добре, де. Какво още може… А-а! Всички вампири носят вечерно облекло вечер, дори и тая сбирщина.
— Лельо, тук всеки носи някакво вечерно об-лекло. С изключение на нас.
Леля Ог си огледа дрехите.
— Ами туй е каквото винаги нося вечер…
— Вампирите уж нямали отражения в огледалата, така ли беше? — сети се Агнес.
Леля щракна с пръсти.
— Сече ти пипето! Има огледало в клозета. Аз ще се помотая вътре. Всички ще минат оттам рано или късно.
— Ами когато влезе мъж?
— О, не ми пука — снизходително сподели Леля. — Няма от какво да се притеснявам.
— Но според мен някой може и да възрази — заинати се Агнес.
Опитваше се да прогони от ума си картинката, пробутана й от въображението. Леля се хилеше много приятно, но има и моменти, когато не ти се иска да срещнеш такава усмивчица.
— Ама трябва нещо да направим — не отстъпваше Леля. — Ако Баба вземе, че ни се изтресе сега, какво ще си помисли?
— Бихме могли просто да попитаме — измисли Агнес.
— Как тъй? „Всички вампири да си вдигнат дясната ръка“?
— Дами?…
Обърнаха се. Младежът, който се бе представил с името Влад, стоеше пред тях. Агнес пак започна да се изчервява.
— Струва ми се, че говорехте за вампири — вметна той, взе чеснов сандвич от подноса в ръцете на Агнес и го захапа с очевидна наслада. — Не бих ли могъл да ви помогна?
Леля го огледа от главата до петите.
— Че вие знаете ли поне нещичко за тях?
— Е, и аз съм вампир — сподели младежът. — Затова отговорът несъмнено е „да“. Очарован съм от възможността да се запозная с вас, госпожо Ог.