Той се поклони и посегна да хване ръката й.
— А, да ги нямаме таквиз! — дръпна се Леля. — Хич не понасям кръвопийци!
— Знам. Но съм убеден, че не след дълго ще ги понасяте. Не бихте ли желали да се запознаете с моето семейство?
— Що не вървят на майната си! Какво го е прихванало краля?!
— Лельо!
— Кажи.
— Няма нужда да крещиш така. Не е много учтиво. Не ми се вярва…
— …Влад дьо Сврак — поклони се младежът.
— …да успее да ме захапе за врата! — довърши с вик Леля.
— Няма, разбира се — отрече и Влад. — Заситихме се с някакъв бандит наскоро. А предполагам, че госпожа Ог е ястие, което трябва да бъде вкусено на спокойствие. Нямате ли още нещо с чесън? Много пикантни хапки предлагате.
— Какво сте правили? — не повярва Леля.
— Значи просто сте… убили някого? — запъна се и Агнес.
— Разбира се. Ние все пак сме вампири — напомни Влад. — Хайде, елате да се запознаете с баща ми.
— Наистина ли убихте някого? — настояваше Агнес.
— Тъй, значи! Дотук беше! — изръмжа Леля и се устреми нанякъде. — Ей сегинка ще повикам Шон и той ще донесе голям остър…
Влад се прокашля тихичко. Леля спря насред крачка.
— Има още някои неща, които хората знаят за вампирите — подхвана той. — Например че имат пълна власт над съзнанията на по-низшите същества. Затова забравете всичко за вампирите, скъпи дами. Това е заповед. И елате да се запознаете с моето семейство.
Агнес примига. Все още съзнаваше, че е имало… нещо. Сякаш опашката на някакво същество се изплъзваше между пръстите й.
— Тоя май е приятен младеж — леко зашеметена промълви Леля.
— Аз… той… да — съгласи се Агнес.
Още нещо изплува в ума й като писмо в бутилка, надраскано нечетливо на чужд език. Колкото и да се опитваше, не успяваше да го прочете.
— Ех, и Баба да беше тук — смънка накрая. — Тя щеше да знае какво да стори.
— Как пък не — отвърна Леля. — Не си е на мястото, като има веселба.
— Чувствам се малко… особено — сподели Агнес.
— А, може да е от пиенето — успокои я Леля.
— Но аз нищичко не съм пила!
— Не си ли? Ето ти го проблема, значи. Ела с мене.
Прекосиха бързо залата. Макар че мина полунощ, равнището на шума доближаваше прага на поносимостта. Когато късните часове натежат в чашата като голямо коктейлно лукче, смехът придобива излишна острота.
Влад ги насърчи с жест и ги покани да се присъединят към групата около краля.
— А, Агнес и Леля — забеляза ги Верънс. — Графе, позволете да ви представя…
— Гита Ог и Агнес Нит, доколкото съм осведомен — изгледа ги мъжът, на когото кралят говореше.
Той им се поклони. Незнайно защо една частичка от съзнанието на Агнес бе очаквала да види начумерен субект с вълнуващ перчем и пелерина с оперни размери.
А този мъж имаше вид на… ами на достатъчно заможен джентълмен с независим дух, който може би обича дългите сутрешни разходки, следобед попълва общата си култура в библиотеката и се занимава с незначителни, но интересни експерименти над пащърнака в градината. И никога, нито за миг не го измъчват мисли за пари. В него имаше нещо лъскаво, забелязваше се и напористо, някак гладно въодушевление, сякаш току-що е дочел много вдъхновяваща книга и твърдо е решил да я разкаже подробно на някого.
— Позволете да ви представя графиня дьо Сврак — продължи той. — А това, мила моя, са вещиците, за които ти говорих. Струва ми се, че вече познавате моя син. Това е моята дъщеря Лакримоза.
Агнес се взря в очите на слабичко момиче с бяла рокля, с много дълга черна коса и изобилие от грим. Има и омраза от пръв поглед…
— Графът тъкмо ми обясняваше — намеси се Верънс, — че възнамерява да се нанесе в замъка и да властва над страната. А аз му казах, че според мен това е чест за нас.
— Добре, добре — промърмори Леля. — Но ако нямате нищо против, не ща да изтърва представлението на човека с невестулките…
— Проблемът е, че хората винаги подхождат към вампирите от гледна точка на тяхната диета — подхвана графът, когато Леля се отдалечи. — Направо е оскърбително. Вие ядете животинска плът и зеленчуци, но нима това определя същността ви?
Лицето на Верънс беше разкривено от усмивка, но някак вдървена и неистинска.
— Нали все пак пиете човешка кръв? — успя да вмъкне той.
— Разбира се. И понякога убиваме хора, макар че напоследък почти не се случва. Пък и какво лошо има в това? Жертва и хищник, хищник и жертва. Овцата е създадена като вечеря за вълка, а вълкът — като средство да предотврати изяждането на всичко зелено от овцете. Ако се замислите над устройството на зъбите си, сир, ще установите, че и те са предназначени за определена диета, а и цялото ви тяло е такова, че да извлича полза от определена храна. Същото важи за нас. Убеден съм, че лешниците и зелките не ви обвиняват, когато ги изяждате. Хищникът и жертвата са само част от великия жизнен цикъл.