„Що за шумотевица! — сопна се Пердита след първите акорди. — Всеки я е зяпнал, сякаш свири чудесно, но си е какофония!“ Агнес се съсредоточи. Музиката звучеше прекрасно, само че напрегнеше ли вниманието си докрай с помощта на ядосаната Пердита, всъщност нямаше никаква мелодия. Просто някой свиреше гами — неумело и сърдито.
„Мога да го кажа когато си поискам. И щом пожелая, ще се опомня.“ Останалите ръкопляскаха учтиво. И Агнес се опита, но изведнъж установи, че лявата й ръка стачкува. Пердита набираше сила.
Влад се озова до нея толкова бързо, че тя дори не го усети кога е помръднал.
— Вие сте… извънредно интересна жена, госпожице Нит. И каква чудесна коса имате, ако не сте против да спомена този факт. Но коя е Пердита?
— Ами никоя — смотолеви Агнес.
Бореше се с копнежа да свие пръстите на лявата си ръка в юмрук. А Пердита пак й крещеше.
Влад плъзна длан по един от кичурите й. Тя си знаеше отдавна, че има хубава коса. Не беше просто пищна, а буйна, сякаш се стараеше някак да уравновеси тялото й. Блестеше, краищата на космите никога не се цепеха, пък и се държеше прилично, ако не броим склонността й направо да изяжда гребените и четките.
— Да ги изяжда ли? — повтори Влад, увивайки кичура около пръстите си.
— Да, тя…
„Той вижда какво мислиш.“ Влад отново се озадачи като човек, насилващ слуха си да долови съвсем неясен шум.
— Вие… можете да се съпротивявате, нали? Наблюдавах ви, докато Лаки свиреше на пианото и не успяваше да ви заблуди. Да нямате вампирска кръв?
— Какво?! Не!
— Може да се уреди… ха-ха.
Той се засмя. Според Агнес такава усмивчица май се наричаше заразителна, но в смисъла, който важи и за дребната шарка. Просто запълваше близкото й бъдеще. Нещо я обгръщаше като пухкав розов облак и внушаваше: „Всичко е наред, дори е прекрасно, няма никакъв проблем…“
— Вижте госпожа Ог — посочи Влад. — Хили се като тиква, нали? При това й личи, че е една от най-могъщите вещици из околните планини. Дори е потискащо, не бихте ли се съгласила?
„Кажи му, че ти е ясно как чете мисли!“ — заповяда Пердита.
Тя за пореден път видя недоумението в очите му.
— Вие можете… — запъна се Агнес.
— Не е точно така — прекъсна я Влад. — Ясни са ни самите хора. Учим се, да. И трупаме впечатления. — Той се изтегна на близкия диван и метна крак през облегалката. Впери в нея замислен поглед. — Ще има промени, Агнес Нит. Баща ми е прав. Защо да се свираме в мрачни замъци? И защо да се срамуваме? Ние сме си вампири. Бездруго за нищо не сме виновни. Родили сме се вампири.
— Мислех, че се превръщате…
— …с ухапване ли? О, не! Вярно, можем да превръщаме хората във вампири, има си лесен начин, но какъв е смисълът? Когато ядете… какво ядете всъщност? Да, шоколад… Нали не искате той да се превърне в друга Агнес Нит? Тогава за вас ще остава по-малко шоколад. — Влад въздъхна. — Ех, навсякъде предразсъдъци… Не е ли неоспорим факт, че сме заедно повече от десет минути, а по шията ви няма никакви следи, освен мъничко засъхнал сапун от миенето?
Ръката на Агнес сама се стрелна към шията й.
— Да, наблюдателни сме — заяви той. — И сега сме тук, за да се възползваме от това. Е, да, баща ми е могъщ посвоему и е много прогресивен мислител, но не ми се вярва, че осъзнава всички перспективи. Госпожице Нит, нямам думи да ви опиша колко ми олекна, че се измъкнах от онази дупка. Върколаците… ох, тези върколаци… Не споря, чудесни същества, пък и на барона не може да му се отрече собственият стил, макар и грубоватичък, обаче… Дай им да подгонят някой елен, да имат топло местенце пред камината и голям кокал с мръвка и са готови да загърбят целия свят. Сторихме всичко по силите си, уверявам ви. Никой не е полагал повече усилия от баща ми да приобщи нашите земи към Века на плодния прилеп…
— Той скоро ще свърши… — смънка Агнес.
— Може би затова баща ми се старае толкова. Но там е наистина претъпкано с… останки. Искам да кажа… Ето например кентаврите. Ама че работа! Честно казано, всички низши раси са непоносими. Троловете са тъпи, джуджетата са лукави, пиксите са злобни, а гномите се заклещват между зъбите. Времето им свърши. Трябва да ги прогоним. Много разчитаме на Ланкър. — Той се озърна пренебрежително. — Е, след като освежим обстановката.