Агнес пак се взря в Леля и нейните синове. Слушаха доволни най-гнусната музика, прозвучала тук, откакто гайдата на Шон Ог бе изхвърлена.
— И… ще ни вземете страната? — заекна тя. — Просто така?
Влад я озари с нова усмивка, стана и я доближи. — О, да. Безкръвно. Да, де… Поне в преносния смисъл. Вие наистина сте забележителна жена, госпожице Нит. Момичетата в Юбервалд са твър-де овчедушни. Но вие… криете нещо от мен. Всички признаци, които долавям, ми подсказват, че сте изцяло в моя власт… а не сте. — Той се изкикоти. — Очарователно…
Агнес почувства как умът й се изтръгва. Розовата мъглица се разпарцалоса в главата й…
…и от нея гибелно надвисваше скритата като айсберг Пердита.
Агнес потъна в мътилката и някакво боцкане плъзна по ръцете и краката й. Не беше приятно. Все едно да усетиш как някой стои зад теб и изведнъж прави крачка напред…
Тя би отблъснала натрапника. Тоест… отначало би протакала опитвайки да се измъкне с приказки, но принудеше ли я да се брани, щеше да го блъсне силно. Пердита обаче направо удряше. Когато ръката й измина половината път до целта, тя сви пръсти, за да си послужи с ноктите.
Той хвана китката й с почти невидимо движение.
— Превъзходно изпълнение — засмя се Влад. Той ловко хвана и другата й ръка още щом тя замахна.
— Как ми допадат непокорните жени!
Само че му свършиха ръцете, а Пердита можеше да опита с коляно. Очите на Влад се кръстосаха към носа и той издаде тих звук, най-точно предаван с буквосъчетанието „гхни…“.
— Великолепно! — изгъгна, присвит на кълбо. Пердита се отскубна, изтича при Леля Ог и я задърпа.
— Лельо, тръгваме си!
— Тъй ли, мила? — невъзмутимо промълви Леля, без да помръдне.
— Джейсън и Дарън също!
Пердита не четеше като Агнес. За нея книгите бяха „ску-у-ука“. В момента обаче отчаяно искаше да знае какво помага срещу вампири.
„Свещени символи!“ — подсказа Агнес отвътре.
Пердита се заозърта трескаво. Нищо в стаята не й се виждаше кой знае колко свято. Извън ролята си на служба по гражданска регистрация, но с вселенски мащаб, религията не успяваше да пусне корени в Ланкър.
— Скъпа, дневната светлина винаги помага — подсети я графинята, която сигурно бе доловила нещичко от мислите й. — Графе, чичо ти имаше навсякъде огромни прозорци и лесно дърпащи се пердета, нали?
— О, да — потвърди графът.
— А що се отнася до течащата вода… Той винаги поддържаше крепостния ров в идеално състояние, не съм ли права?
— Пълнеше го планински поток, струва ми се — отбеляза графът.
— А и бе събрал необичайно за вампир изобилие от декоративни дреболии, които лесно се огъваха или пречупваха във формата на някакъв религиозен символ, доколкото си спомням.
— Вярно е. Беше вампир от старата школа.
— Да — усмихна се графинята на съпруга си. — От тъпата школа. — Тя се обърна към Пердита и я изгледа от главата до петите. — Затова, скъпа, скоро ще се убедиш, че ние дойдохме с намерението да останем. Ти все пак успя да развълнуваш сина ми. Ела по-близо, момиче. Искам да те огледам хубавичко.
Макар и настанена уютно в дълбините на собствения си мозък, Агнес усети как тежестта на вампирската воля се стовари като желязна греда върху Пердита и я затисна. Тогава Агнес се надигна като другия край на люлка.
— Къде е Маграт? Какво й сторихте?
— Би трябвало да приспива бебето — отвърна графинята, извила вежди. — Прелестно дете.
— Баба Вихронрав скоро ще научи какво става тук и ще ви се иска да не сте се раждали… или да сте умрели, или каквото там правите!
— Предвкусваме срещата с нея — спокойно я осведоми графът. — Ето ни тук, а прочутата дама не е с нас. Защо не отидеш да я повикаш? И би могла да отведеш приятелите си. Когато я срещнеш, госпожице Нит, предай й от мен, че не виждам причини вампирите и вещиците да враждуват.
Леля Ог шавна. Джейсън се размърда. Агнес ги накара да станат и ги повлече към стълбата.
— Ще се върнем! — изкрещя през рамо. Графът кимна.
— Прекрасно. Ние се славим надлъж и нашир с гостоприемството си.
Още беше нощ, когато Дървеняааау излезе. Стигна до умозаключението, че щом е тръгнал на лов за феникс, мрачните часове са най-подходящи. Светлината се откроява най-добре насред тъмата.
Помнеше обгорените летви в рамката на прозореца, затова взе телена клетка. Бе поработил и върху ръкавицата.
Общо взето, представляваше кукла от жълт плат с пришити към нея алени и сини парцалчета. Соколарят беше готов да признае, че не е наподо-бил особено изкусно рисунката на феникса, но пък опитът го учеше, че птиците не са много наблюдателни.
Новоизлюпените бяха готови да припознаят едва ли не всяко нещо за своя майка. Който е слагал неподходящи яйца в полога на квачка, знае колко лесно патетата започват да се смятат за пи-ленца, а горкият Уилям беше твърде красноречив пример, че една птица може да се обърка и позле. Малкият феникс не бе виждал изобщо родителката си, значи нямаше представа как би трябвало да изглежда тя. Това можеше да затрудни спечелването на доверието му, но в толкова неизследвана територия Дървеняааау беше готов да опита всичко. Например примамки. Той носеше и месо, и зърно, макар че избраната от него рисунка напомняше по-скоро ястреб. А в случай че птицата имаше нужда от запалими материали в храната си, бе взел шише с рибено масло. Да използва мрежа нямаше никакъв смисъл.