— Стъпка по стъпка, миличка — весело изрече графът.
— Само исках да подчертая правотата си. Да, днес е облачно. Но ще напредваме. Ще се приспособяваме. И някой ден… на плажа…
— Скъпи, ти наистина си много прозорлив — похвали го графинята.
— Благодаря ти, любима — кимна одобрително на себе си графът. — Влад, как се справяш с тапата?
— Татко, дали си струва да правим това? — промърмори Влад, който още се бореше с бутилката и тирбушона. — Струва ми се, че не ни подхожда да пием… вино.
— Убеден съм, че е време да започнем.
— Гнус! — потресе се Лакримоза. — Няма да го близна дори, изстискано е от зеленчуци.
— Ще откриеш, че всъщност е от плодове — невъзмутимо я поправи графът. Взе бутилката от ръцете на сина си и извади тапата. — Чудесно червено вино. Ще опиташ ли малко, скъпа?
Съпругата му се усмихна изнервено, за да го подкрепи, макар и заглушавайки гласа на здравомислието си.
— А дали… ъ-ъ… не би трябвало да го стоплим?
— Препоръчва се да го пием със стайна температура.
— Гади ми се — не мирясваше Лакримоза. — Не знам как го понасяте!
— Вкуси го заради баща си, миличка — зае се да я увещава графинята. — И побързай, за да не се съсири.
— О, не, скъпа, виното си остава течно.
— Нима? Колко удобно!
— Влад? — наля още една чаша графът. Синът го наблюдаваше неспокойно. — Може би ще ти олекне, ако си го представиш като кръвта на гроздето — добави, когато Влад пое чашата. — А ти, Лаки?
Тя решително скръсти ръце.
— Хъ!
— Според мен ще ти хареса, миличка — вметна графинята. — Нали точно така се държат онези от твоята сбирщина?
— Изобщо не разбирам за какво говориш! — сопна се момичето.
— О, стоите будни до след пладне, носите ярки пъстроцветни дрехи и си измисляте смешни имена — изброи графинята.
— Например Гертруда — присмя се Влад. — Или Памела. Мислят си, че е страхотно.
Лакримоза го налетя бясно, готова да дере с нокти. Той стисна ухилен китките й.
— Изобщо не е твоя работа!
— Лейди Стригоюл ми каза, че дъщеря й била обзета от манията да се нарича Уенди — продължи графинята. — Не проумявам защо й е хрумнало — Иероглифика е прелестно име за момиче. Ако бях нейна майка, бих се погрижила поне да използва по-тъмен грим…
— Да, но никой не пие вино — упорстваше Лак-римоза. — Само пълни откачалки, които си затъпяват зъбите с пила, пият вино…
— Маладора Кровяц пие — възрази Влад. — O, трябваше да кажа „Фреда“…
— Не е вярно!
— Хайде, де! Тя носи сребърен тирбушон на верижка и понякога дори забожда тапа на него!
— Такава е модата! Е, знам какво говори тя — обичала да си сръбне по малко портвайн, но в чашата има само кръв. Хенри веднъж донесе бутилка вино на купона и тя щеше да припадне от миризмата!
— Хенри ли? — озадачи се графинята. Лакримоза начумерено сведе поглед и се поправи:
— Да, де, Гробен Гиерачи…
— Надявам се някой да е споменал на баща му — въздъхна графинята.
— Млъкнете най-после — прекъсна ги графът. — Всичко това са само втълпени предразсъдъци, не разбирате ли? Моля ви! Толкова усърдно се трудих за този миг! Нужни са ни само няколко часа от деня. Нима искам нещо прекомерно от вас? А виното си е вино. В него няма и помен от мистика. Сега вземете чашите си. И ти, Лаки. Моля те, направи го заради стария си татко.
— А когато разкажеш на „Кирил“ и „Тим“, те ще се втрещят — поощри сестра си Влад.
— Затвори си устата! — изсъска му тя. — Татко, ще повърна от това!
— Няма, тялото ти ще свикне — обеща графът. — Вече съм го опитвал. Малко е воднисто, донякъде и кисело, но напълно поносимо. Моля те…
— Ох, добре…
— Чудесно — отдъхна си графът. — Вдигнете чаши…
— Le sang nouveau est arrive — произнесе Влад.
— Carpe diem — продължи графът.
— Захапи за врата — даде своя принос графиня-та.
— Никой няма да ми повярва — оплака се Лакримоза.
Всички преглътнаха.
— Ето, не беше чак толкова зле, нали? — попита граф Сврак.
— Студеничко е — отбеляза Влад.
— Ще поръчам грейка за вино — обеща графът.
— Не съм несговорчив вампир. Но след година, деца, благодарение на усилията ми ще се излекуваме от фенофобията и дори ще имаме сили за мъничко лека салата…
Лакримоза демонстративно му обърна гръб и се престори, че повръща в една ваза.
— …и тогава, Лаки, ще си свободна. Без повече самотни дни. Без повече…
Влад донякъде очакваше изненадата и успя да изтрие всякакво изражение от лицето си, когато баща му светкавично измъкна карта от джоба си и я показа.
— Това е двойната змия, символ на водния култ в Джелибейби — безметежно позна синът.