Търговецът беше пор с лъскава козина, скъпи дрехи и златен пръстен на едната лапа. Беше толкова дебел, че едва ходеше и вместо да язди, пътуваше в ниска двуколка. Навярно, помисли си Броколи, Шкембо не би могъл да се качи на кон заради тлъстините си.
Търговецът седна край огъня с пъшкане, попи избилата по челото си пот с копринена кърпичка и попита мазно:
— Как са работите горе, Лакомане?
— Добре, се не оплак… — понечи да отвърне лисугерът, но Броколи здраво го настъпи.
— Добре, а? — Шкембо широко и престорено дружески се усмихна. Вятърът носеше киселата му миризма право в ноздрите на Лакоман и той неволно кихна.
— Само колко е благороден! — Броколи подсмръкна — Погледнете го, господин Шкембо, едва се държи на краката си, горкият, а твърди, че всичко е наред за да не ви развали настроението!
Порът го зяпна. Зайчето с мъка удържа усмивката си. Гащатко многократно му бе казвал, че всеки търговец си има слабо място, което трябва да откриеш и използваш. Той очевидно бе напипал правилното място у Шкембо и бързо продължи:
— Всъщност той горкият вече се чуди дали да не слезе да се предаде, вместо да удължава мъките си…
— А? — Лакоман също го зяпна в недоумение.
— Ако продължава така, просто няма да му останат хора за да обере и самотен пътник, да не говорим за керван!
Шкембо нервно се облиза. Бандата бе добър източник на доходи за него — Броколи беше наясно с това. Шкембо получаваше сензационни печалби. Всъщност, колкото по-малко плащаше на разбойниците, толкова повече товар бяха принудени да му носят те… Но и прекалено мизерното заплащане не водеше до добро — Шкембо със сигурност бе мислил доста по въпроса. Да, точно на това трябваше да се наблегне, реши зайчето и продължи:
— Те умират от глад там горе, господине! Мечовете им се начупиха, наконечниците за стрелите свършиха, няма вече надежда за тях… Ето на, последният керван ужким им бе в кърпа вързан, ала без добри оръжия мнозина паднаха покосени в боя и сега Лакоман се чудеше дали има смисъл да се види с вас или направо да предаде хората си — в затвора поне ще имат изобилна храна и… Нали така, Лакомане?
— Какво? А, ъъъ, да! — лисугерът объркано кимна.
Броколи продължи да изрежда какви несгоди бяха сполетели бандата — спомена срутвания, мор по конете и какво ли още не, но главната работа вече бе свършена. Шкембо се бе облещил и мъчително преглъщаше. Търговецът разбираше, че зайчето преувеличава ситуацията, но не знаеше доколко — а, както Гащатко казваше, съмненията са най-добрият начин да изкопчиш нещо при пазарлъка. Накрая зайчето любезно попита:
— А вие как сте, господин пор?
— Ами, ъъъ, и при мен нещата не вървят добре… — поде Шкембо, но си личеше, че умът му е другаде.
Пазариха се повече от час и Лакоман започна отегчено да се прозява. Броколи също се бе уморил и реши, че три пъти повече отколкото Шкембо плащаше обикновено, е добра цена, така че се съгласи с нея. Порът и Лакоман се уговориха за предаването на стоките и Шкембо побърза да се качи в двуколката си.
— Чудесен беше! — призна лисугерът — Наистина имаш талант!
Броколи се усмихна:
— Поровете са хитри търговци… Но този не може да стъпи и на малкото пръстче на Горделивко от Киселото село. Ако Гащатко беше тук… — той сведе глава. Много му се искаше катерицата наистина да е с него, да го похвали, да го прегърне… Само че Гащатко бе мъртъв, убит от Лакоман и бандата му…
Броколи стана, безмълвно се премести до брега, топна крака във водата и взе безцелно да хвърля камъчета в реката. Вече не се чувстваше доволен, че ловко се е справил с Шкембо. Беше самотен, тъжен и объркан.
4. БРОКОЛИ СЕ ИЗМЪКВА
Броколи продължи да се чувства нещастен и вечерта, докато мълчаливият Лакоман приготвяше храната. На зайчето му се искаше изобщо да не бе идвало на срещата с Шкембо. Можеше да прекара един приятен и весел ден с Рижла… За изминалата седмица в бандата почти бе успял да забрави и Орехчо, и Гащатко, та дори и Детелиновото селце… Сега се чувстваше виновен за това. Хвърли едно камъче във водата и си помисли за малката къщичка, където мама Карфиолка сигурно плаче по цял ден за скъпото си синче, което, представете си, се забавлява с разбойници! Следващото камъче му напомни за Орехчо — някъде на север, на брега на морето, той навярно седеше край буен огън и си мислеше, че „находката“ му скоро ще се прибере у дома, нали беше в сигурните ръце на Гащатко… Мисълта за катерицата окончателно вкисна настроението на Броколи. Гащатко го бе научил на толкова много неща и му бе станал отличен приятел — а ето че сега зайчето си живееше щастливо с убийците му и дори им бе помогнало…