— Ела да хапнеш! — повика го Лакоман.
Броколи без желание се надигна и се премести при огъня. Бе започнало да се смрачава. Конете тихо пръхтяха. Ветрецът носеше аромат на диви цветя. Изобщо, вечерта бе великолепна — като се изключи, че това само го правеше още по-нещастен. Времето щеше да е в синхрон с настроението му, ако плискаше порой и небето бе пълно с печални облаци…
— Съжалявам, че ти развалих деня! — Лакоман седна до него — Мислех, че разходката ще ти хареса, пък и наистина ми беше от помощ!
— Хареса ми! — Броколи зяпаше някъде встрани.
— Нещо много важно ли беше запланувал за днес с Рижи, та се цупиш?
Колко несхватлив бе Лакоман… Зайчето въздъхна. Всъщност повечето възрастни често бяха несхватливи. С изключение на Орехчо и Гащатко, може би… Особено на Гащатко! Все пак Броколи счете за безсмислено да обяснява това на Лакоман и отговори на въпроса така:
— Мислех да й разкажа за морето… Имам една раковина, която много й хареса и…
— Хубаво нещо е морето! — съгласи се Лакоман — Имам в Мидения град една приятелка, като малък се кълнях да се оженя за нея… — лисугерът изхъмка — Само дето Кики е катерица, нали разбираш!
— Кики ли? — оживи се Броколи.
— Така се казва. Мислех по едно време да й пратя Рижи — разбойничеството не е място за малки момиченца… Само че после Рижла осакатя, а кой би се хванал да гледа сакато лисиче само в името на старата ни дружба… Пък и с Кики отдавна сме се забравили — тя сега държи „Счупената котва“…
— Познавам я! — зайчето чак подскочи от радост — Покани ме да се отбия при нея, щом се върна в града! Ако искаш, мога да ида да я питам дали…
Лакоман поклати глава:
— Не искам! Пък и, не забравяй, ти си пленник… И не си първото хлапе, което водя на Рижи, не си въобразявай!
— Какво стана с останалите?
— Омръзнаха й! — лисугерът злобно го стрелна с поглед — Абе какво ти става, цял ден мълча като риба, а сега си се раздрънкал!
Броколи обидено се нацупи и повече не проговори.
Лакоман си легна рано:
— Уморен съм, пък и утре ни чака дългият път до вкъщи! Лягай и ти!
— Само малко ще погледам звездите…
Лисугерът бързо заспа.
Броколи седеше край огъня и се вслушваше в нощта. Усърдно скърцаха на цигулките си щурци, конете пасяха и пристъпваха насам-натам, реката шумолеше тихичко… Зайчето не можеше да си представи, че след този покой ще се върне обратно в умирисаната разбойническа пещера. Пък и никак не му се харесваха тайнствените думи, че когато омръзне на Рижи…
Лакоман започна да хърка.
Броколи извади раковината от джоба си и я сложи до дисагите. Не трябваше да си тръгва без да си вземе сбогом с Рижла, нали? А и в крайна сметка той притежаваше спомените си за морето, а тя — нищо.
Лакоман продължаваше равномерно да хърка.
Броколи вдигна седлото си, безшумно го занесе до Фалко и му го сложи. След това отвърза коня.
Лисугерът все още спеше кротко.
— Съжалявам! — прошепна Броколи — Но трябва да си ида вкъщи!
Чувстваше лека вина, дето се измъква като крадец в тъмното, макар че всъщност беше пленник и, ако не избягаше сега, със сигурност го очакваше неприятна съдба. Смушка коня и, докато се отдалечаваше, отново повтори:
— Съжалявам!
Бягството се бе оказало смешно лесно, каза си той по-късно, а Фалко препускаше ли препускаше в мрака. Дали Лакоман изобщо не бе допускал че зайчето ще му се измъкне или пък в крайна сметка се бе оказал достатъчно схватлив, бе го загризала я съвест, я жалост и той нарочно го бе оставил да си отиде? Броколи така и не можа да си отговори на въпроса.
ПЕТА ГЛАВА
КОСТЕНУРКОВИЯТ ОСТРОВ
КАКВО СЕ СЛУЧИ ДО ТУК:
Зайчето Броколи заспа в една лодка и, когато се събуди, тя го беше отнесла далеч надолу по реката. Спаси го салджията Орехчо, който го заведе в Мидения град. Разглеждайки града, Броколи за малко не попадна в лапите на борсука Скубльо, но лисугерът Смрадльо го спаси. Тъй като Орехчо бе обещал да върне зайчето вкъщи, а му се наложи да замине в друга посока, той го запозна с керванджията Гащатко и Броколи тръгна с кервана. В Кленовата планина ги нападнаха разбойници, чиито главатар отвлече зайчето за играчка на дъщеря си. Броколи и Рижла бързо се сприятелиха, но въпреки това той не се чувстваше щастлив с бандата. Главатарят Лакоман го взе със себе си за да се пазари с търговеца Шкембо и, когато вечерта разбойникът заспа, Броколи избяга.