1. МОТОРНАТА КОСТЕНУРКА
Броколи язди цяла нощ и сигурно нямаше да спре още доста време, но Фалко се умори, забави ход и накрая сви към една поляна на брега, като с целия си вид даваше да се разбере, че повече няма да мръдне от тук.
Всъщност, Броколи също беше уморен до смърт, така че прие избора на коня, легна под едно дърво и мигом заспа.
По някое време следобед го събуди странно тракане. В началото звукът бе съвсем тих, но бързо се усилваше. Приличаше на чаткането на въртящи се воденични колела, но и на звънтене от удари на метал с метал…
Фалко тревожно изпръхтя. Секунда след това на полянката с фантастична скорост връхлетя една костенурка.
Разбира се, Броколи беше виждал доста костенурки, но всички те бяха отчайващо бавни… и никоя не носеше оранжева купа на главата или ярко като купата шалче… Така че зайчето зяпаше новопоявилия се с отворена уста.
Като видя, че му е направила силно впечатление, костенурката доволно изсумтя и заяви:
— Здрасти! Аз съм Черупчо! А ти?
— Ъъъ… Броколи!
— Какво правиш по тия места, Броколи?
— Точно в момента бягам от банда разбойници!
Беше ред на Черупчо да го зяпне с увиснала челюст:
— Сериозно ли говориш?
Броколи кимна.
— Леле, това сигурно е адски интересна история! — костенурката изпружи врат — Щом бягаш, сигурно ти трябва и хубаво недостъпно скривалище?
— Ами…
— Знаех си аз! — Черупчо доволно потупа купата на главата си — Случайно имам едно подходящо за беглец като теб местенце! Обаче ще те заведа там само ако обещаеш довечера да разкажеш на всички историята си! Добре, мятай се на коня и да тръгваме! Не е много далеч… Не мога да карам бавно, но ще спирам да те изчаквам!
— Не можеш да правиш какво?
— Да карам! — Черупчо гордо се ухили — Аз сам я измислих тая дума! Нито ходиш, нито яздиш, нито плуваш… А някак си трябваше да се нарече!
— Кое?
— Виж, то си е ясно, че аз съм моторна костенурка…
— Мото… какво?
Черупчо се плясна по челото:
— Виж сега, нали не смяташ, че аз по рождение се движа така бързо?
— Ами…
— Лисиците в Лисичата стъпка много обичат супа от костенурки. Пък и умеят да тичат къде по-добре от нас. Така че се наложи да ги надхитрим! Нокътчо измисли мотора миналата година. Погледни! — Черупчо тромаво се изтегли назад и изпод него се показа странна на вид количка с три колелета.
— И с това тичаш бързо? — полюбопитства Броколи.
— Погледни! — костенурката посочи с лапа някаква плетеница от зъбчати колеленца вътре в количката — С това ключе навиваш ластика. Като освободиш спирачката, той завърта вала. И — фиууу! Нокътчо се е заел да изобретява как да караш мотора по-бързо и по-бавно, но за сега с него може само да се завива и да се спира.
— Аха! — Броколи не разбра особено много от обяснението, но в момента го вълнуваше друго — А тази купа на главата ти за какво е?
— Купа! — Черупчо обидено изсумтя — Купа! Ха! Това, глупаво зайче, е каска! Моторна каска, така се нарича! Ако катастрофирам върху някое дърво, тя ще ме предпази от удара!
— И върши ли работа?
— Как да ти кажа… — Черупчо отново се качи на мотора си — Във всеки случай е много хубава, нали?
— И ярка!
— Да, взе ми думата от устата — ярка е!
— А шалчето? То „моторно шалче“ ли се нарича? Не мисля, че може, ъъъ, да те предпази от дърветата!
— При високи скорости като моята, вятърът ти духа във врата! — с достойнство заяви Черупчо — Пък аз имам чувствителни сливици! Освен това е хубаво!
— Да. И ярко!
— Особено това! — съгласи се костенурката — А сега, ако си готов, да тръгваме! Можем да си бъбрим и на острова, където няма лисици… а също и разбойници!
Черупчо нагласи ключето на мотора си и се стрелна по пътеката. Шалчето се развяваше над черупката му като оранжево знаме.
2. ФЕРИБОТ С ХВЪРЧИЛО
Беше доста необичайно да следват стрелкащия се насам-натам Черупчо и Броколи сигурно щеше да го загуби, ако не бяха каската и шалчето, които се забелязваха отдалеч.
Най-сетне Черупчо спря край един дървен кей.
— Това с мотора е чудно изобретение! — призна Броколи — Фалко не може да препуска така бързо като теб, а какво остава за лисиците?
— А, това не е нищо! — костенурката махна с лапа — Почакай да видиш ферибота!
— Какво?
— Търтъл, който пристигна с кораб от Английско, му измисли името! „Търтъл“ на англичански значело костенурка…
— Казва се „английски“! — намеси се още една костенурка, която излезе от храстите — И освен това името ми се произнася „Таатл“! Що се отнася до знаменития ни, феймъз — това ще рече „забележителен“ — фейрибоут, неговото име пък означава следното…