— Това е Търтъл! — успя да вмъкне Черупчо — Търти, запознай се с Броколи!
— Поласкан съм да те срещна, Броколи! Както вече споменах, името ми се произнася „Таатл“! Та, „фейри“ е приказен, също и фантастичен, а „боут“ значи „корабче“. За съжаление, — Търтъл махна по посока на другата костенурка, — тези неуки същества от Костенурковия остров никога не си правят труда да произнесат райт — сиреч правилно — английските думи!
— Е, не са лесни за казване! — възрази Черупчо — Броколи, я опитай вместо „мотор“ всеки път да произнасяш „фаст фор уил селвмуфин търтъл анжин аген фок“!
Търтъл се намеси с превъзходство:
— Правилното произношение е „фаст фоу уийлз селф-мувин’ таатл ейнджин агейнст фоксиз“! Съкратено — Еф-Еф-Ю-Ес-Ем-Ти-Ей-Еф! С три колела е, ама като кажеш „фоу“ вместо „трии“ звучи по-плъзгавко.
— Еф-Еф и какво? — не разбра Броколи — И как го произнесе онова „мъвин“?
— Мувин’ с апостроф и преглъщане на „г“ накрая… Забрави! И ти си толкова възприемчив за езици, колкото и тези дебелочерупчести идиоти! — Търтъл поклати глава — Я по-добре…
Броколи зяпаше втренчено реката. Имаше защо. По водата, срещу течението, с елегантността на патица, се носеше малък бял кораб, към носа на който беше вързано въже. Високо горе в небето другият му край бе прикрепен към хвърчило с формата на костенурка и със сигнално-червен цвят.
— Това, — меко каза Търтъл, — е нашият фейрибоут уит кайт!
— Иска да каже, че фериботът е теглен от хвърчило! — обясни Черупчо — Много по-бърз, отколкото платноход, да не говорим, че е и по-хубаво — хвърчилото де!
— И ярко! — промърмори зашеметеното зайче.
— Взе ми думите от устата!
От ферибота се разнесе пронизително изсвирване. След малко две костенурки се появиха на носа и започнаха да навиват въжето на хвърчилото. Корабчето забави ход и спря на пристана.
— Качвай се! — Черупчо побутна Броколи — Надявам се, че конят ще мине по трапа!
Фалко, като добър керванджийски кон, премина на борда на ферибота без дори да изпръхти.
— Пускай хвърчилото! — изкомандва застаналата на мостика костенурка. Въжето със свистене се размота и след миг вече плаваха по реката.
Беше… Беше фантастично, реши Броколи, много по-хубаво отколкото с лодката или със сала. Фериботът се носеше с такава лекота, сякаш бе готов да литне, а хвърчилото над него примамливо шумеше с коприненото си тяло. Вятърът бе доста силен и влачеше лодката с такава скорост, че дърветата на по-близкия бряг се размазваха пред очите.
— Пристигаме! — обяви Черупчо.
В средата на реката се виждаше голям остров.
3. БРОКОЛИ И КОСТЕНУРКИТЕ
Миденият град се бе сторил на зайчето красив и загадъчен. На Костенурковия остров нямаше и следа от загадъчност. Веднага си личеше, че го е проектирал някой малко откачен на тема геометрия. Улиците бяха съвършено прави, къщите стояха в стройни и симетични редици… Нарисуван на карта, помисли си Броколи, градът на костенурките вероятно щеше да изглежда като множество безукорно подредени квадратчета и правоъгълници… Но беше много красив.
— Хубав е, нали? — с гордост попита Черупчо.
— И ярък! — допълни Броколи. Не виждаше нито една къща, боядисана в нормален цвят. Всички бяха или наситено-оранжеви, или крещящо-зелени, или сигнално-червени, или фосфоресциращо-жълти… Можеха да те заболят очите, ако се взираш в града по-дълго.
— Е, — Черупчо се изпъчи, — добре дошъл в Костенурчата коруба!
Фериботът влезе в малкото пристанище и пусна котва.
— Прелестно скривалище, нали? Нито един разбойник не би могъл да се добере до тук!
Броколи кимна. Не си представяше как Лакоман би се сетил да го търси на острова — нито пък как би доплувал до него.
— А сега ела да те заведа в хана! — Черупчо се намести на мотора си — Камъшчо ще се погрижи за коня ти, докато си разказваш приключенията!
— А аз? — Търтъл се изпречи на пътя му.
— Ти събери приятелите да дойдат да слушат! Не ни попадат всеки ден преследвани от разбойници, нали?
Ханът бе разположен в края на града, на самия бряг на острова. Лазурно-синя, симпатичната постройка изглеждаше като надигнала се сред камъша вълна. Не можеше да се сравнява със „Счупената котва“, разбира се, но вътре бе почти толкова приятно и уютно.
Камъшчо — масивна костенурка с черупка на бели и сиви шестоъгълници — изглеждаше повече от щастлив да си има нов клиент.
— Няма да ти кажа, — довери той на Броколи, — че тук на острова идват много посетители! Точно обратното… Ако я нямаше жена ми да върти кухнята, щях да съм фалирал отдавна!