— За нас бе чест да посрещнем герой като това малко зайче в нашата скромна Костенурча коруба…
Накрая Броколи се качи на ферибота, изпратен от радостните възгласи на тълпата. Черупчо също бе с него — твърдо настоя да го придружи в плаването. Нагоре по реката дойдоха също Нокътчо и Търтъл.
— Много съжалявам, че си тръгваш! — облегнат на перилата, Търтъл наблюдаваше как водата се носи покрай корабчето — Наистина ли няма да премислиш?
— Бяхте чудесни… — Броколи въздъхна — Наистина — риъли, както ти би казал — ми се иска да живея в прекрасен град като вашия, но… Вкъщи си е най-добре!
— Аз ю уиш… — Търтъл се усмихна — Това ще рече „ти си знаеш най-добре“!
Пътуваха кажи-речи до обяд и, когато пристигнаха на пристана на Рогатата пътека, Черупчо даже се просълзи:
— Да се върнеш, хей!
— Ще се върна! — обеща Броколи.
— Приготвили сме ти малък подарък на раздяла! — каза Нокътчо — Това е, тъй да се каже, за спомен от нас!
Той връчи на зайчето крещящо-резедави каска и шалче, а също и малък пакет.
— Вътре, — обясни изобретателят, — съм ти увил най-новото си хвърчило. Има и инструкция как да го сглобиш. Като се върнеш вкъщи и го пускаш с приятелите си, би могъл да си спомняш за нас… А аз усърдно ще работя върху усъвършенстван модел ферибот и, кой знае, след някой и друг месец може ние да дойдем да те видим!
— Много ще се радвам! — Броколи буйно го прегърна — Благодаря за подаръците!
Той стоя на брега и маха след ферибота, докато корабчето не изчезна в далечината. Сигурно щеше да стои още доста, загледан в червеното хвърчило, което още се виждаше. Фалко обаче призивно изцвили.
— Тръгваме, конче, тръгваме! — Броколи го потупа по врата и се качи на седлото.
При костенурките наистина му бе харесало, но се чувстваше щастлив да е отново на път. Смушка Фалко и потегли в тръс по пътя към Рогатите поляни, като тихичко си пееше:
— Иха-иха-ха, петнадесет товара в пещерата — и халба бира!
Кончето весело изцвилваше в такт с песента.
ШЕСТА ГЛАВА
ХВАНЕТЕ КУЧЕНЦЕТО!
КАКВО СЕ СЛУЧИ ДО ТУК:
Зайчето Броколи заспа в една лодка, която се отвърза и го отнесе далеч надолу по рката. Спаси го салджията Орехчо, който го заведе в Мидения град. Докато разглеждаше града, Броколи за малко не стана жертва на борсука Скубльо но лисугерът Смрадльо го спаси.
Орехчо бе обещал на зайчето да го върне вкъщи и за това го запозна с керванджията Гащатко. В Кленовата планина обаче ги нападнаха разбойници и Броколи бе отвлечен от Лакоман за играчка на дъщеря му. Няколко дни по-късно главатарят го взе със себе си на срещата с търговеца Шкембо. Вечерта Броколи успя да избяга.
На следващата сутрин той срещна моторната костенурка Черупчо, който го заведе на Костенурковия остров. Костенурките настояваха Броколи да остане при тях, но накрая дори му помогнаха да се качи нагоре по реката с техния теглен от хвърчило ферибот.
1. БРОКОЛИ В ПЛЕН НА КРАВИТЕ
Както костенурките му бяха обяснили, Броколи стигна до Рогатите поляни късно следобед.
— Ще ги познаеш! — бе обещал Черупчо и наистина стана точно така.
Гората внезапно свърши и пред погледа на зайчето се ширна пасторална равнина. Продълговати вълнисти хълмове я разделяха на десетки закътани долчинки. Огромни дървета простираха прохладни сенки край утъпканите пътечки между хълмовете. Тревата бе висока, зелена и свежа. Реката правеше широк завой, а по брега буйно цъфтяха маргаритки и детелина.
Фалко се насочи към маргаритките и Броколи одобри избора му. Като всички зайци, той също обичаше детелинови цветчета — тази вечер щеше да пирува.
Около час след като се бяха настанили на поляната и Броколи вече приключваше с беритбата на вечерята си, иззад близкия хълм се чу приглушено мучене. Малко по-късно се появиха две крави. Устите им методично дъвчеха. Набъбналите им вимета се клатеха при всяка крачка и Броколи се сети за великолепното мляко, което майка му купуваше от кравите в Детелиновото селце.
— Здравейте, уважаеми госпожи! — учтиво поздрави зайчето — Добра ли е пашата днес?
— На Рогатите поляни тя винаги е добра! — отвърна едната крава — За съжаление обаче идваме да те арестуваме, а не да пасем тук!
— Защо? — учуди се Броколи — Нищо лошо не съм направил, струва ми се… Освен ако не съществува закон против това да се ядат само цветчетата на детелината…
— Рогатите поляни са затворени за преминаване! — обясни втората крава — Самият факт, че си тук, е вече нарушение!
— Но… Костенурките не ми казаха нищо такова!