Късно следобед, когато той погледна напред, видя далеч-далеч пред носа на лодката широка синя ивица. Скоро след това по брега взеха да се мяркат селца и Броколи се обнадежди. Бе започнало да се мръква обаче, когато той най-сетне съзря един сал напред по течението. Управляваше го заек с шарена кърпа на главата.
Броколи се изправи в лодката и размаха лапи като крещеше:
— Там, на сала! Помощ! Помощ!
Заекът с кърпата се обърна и го погледна.
— Помощ! — Броколи заподскача още по-диво — Помогнете ми!
Салът полека-лека се изравняваше с него.
— Какво има? — викна заекът.
— Не мога да я карам… Искам да сляза! — Броколи почти изхленчи последните си думи.
— Ще ти хвърля въже! — реши заекът — Но трябва много бързо да го вържеш за мачтата!
Броколи кимна.
Когато салът дойде на едно ниво с лодката, заекът метна на борда дебела намотка въже. Броколи го хвана и го уви около мачтата. Лодката стремително се носеше напред и въжето се натегна още преди той да успее да довърши възела.
— Дръж се! — подвикна му заекът.
В същия миг въжето се опъна с рязък тласък, лодката подскочи и заора нос във водата. Броколи за малко не падна през борда.
Заекът упорито придърпваше въжето и след няколко минути можа да прескочи в лодката.
— Е, синко, как стана така, че се возиш, а не знаеш къде отиваш? — попита той с усмивка, докато сръчно свиваше платното.
— Ами… — Броколи въздъхна и му обясни как е видял лодката и е заспал в нея.
— Къде живееш всъщност? — полюбопитства заекът.
— Детелиновото селце! — Броколи въздъхна — Далече ли е от тука?
— И още как! — заекът кимна — Доста съм ходил по реката, но чак толкова нагоре не съм се качвал. Със сал навярно пътят ще отнеме близо месец, ако не и повече!
— Но аз не съм спал цял месец!
— Наистина не си! — съгласи се заекът — Течението е много бързо, а и лодката си я бива… Със сала бих слязъл надолу за не по-малко от две седмици!
Броколи се замисли. Все пак, любопитството му бързо надделя. Той махна с лапа към синята ивица на хоризонта и попита:
— А какво е това?
Заекът проследи погледа му:
— Имаш предвид морето ли?
— Морето? — Броколи се ококори.
— Разбира се! Утре сутрин сме там и ще го видиш отблизо!
3. БРОКОЛИ И ОРЕХЧО
Да се пътува със сал, както откри Броколи, беше по-забавно, отколкото с лодката. Салът си имаше сламен навес, под който Орехчо бе разположил леглото си, малък мангал и по-голямата част от стоката — дъхави подправки от някакво градче, наречено Лисичата стъпка. Салът беше някак си по-уютен и Броколи бе наистина доволен да се вози на него. Освен това вече си имаше спътник и не се чувстваше самотен.
Орехчо бе пътувал много по реката и бе пълен с какви ли не интересни истории, които охотно разказваше. Още преди да се стъмни напълно, Броколи вече беше убеден, че е изтървал най-хубавите неща в живота си, като си бе стоял в Детелинотово селце.
— Наистина много си пътувал! — отбеляза зайчето, докато седяха край мангала и чакаха лападената яхния да се свари — Бих искал да съм пътешественик като теб! Вече реших — аз също ще пътувам…
— Бих казал, че ти вече си станал пътешественик! — Орехчо се засмя — Само че, нали уж беше решил да се връщаш вкъщи…
— Какво вълнувашо има в селцето? — Броколи изхъмка — Животът е толкова монотонен…
— Да, но… — Орехчо замислено разбърка яхнията — Е, не мисли, че се оплаквам, но винаги съм мечтал да си имам дом като твоя! Нали разбираш, след усилен труд на полето да се прибереш в познатото селце, където прозорчетата примамливо светят, огънят вкъщи гори, а цялотосемейство се е събрало за вечеря… Да се връщаш винаги на едно и също място!
— Хм! — промърмори Броколи.
— Просто съвсем различно е да си имаш дом! — Орехчо мечтателно притвори очи — Нали разбираш, аз съм роден на сал. Познавам голяма част от реката. Но нито едно място не съм в състояние да нарека „вкъщи“!
— А салът?
— Ами… — Орехчо поклати глава — Не е точно това, уверявам те! Просто не е…. не е истински дом!
— Не те разбирам!
— Аз самият също не се разбирам! — заекът сви рамене — Във всеки случай, моят горещ съвет е да се прибереш у дома. Ще имаш достатъчно време да попътуваш, докато стигнеш до Детелиновото селце, а… Е, животът по реката не е само радост и песен!