— Всъщност бих казал, че е точно обратното — кравите ме арестуваха и ме накараха да дойда насам… Както и да е! Казвам се Броколи и съм от Детелиновото селце!
— Аз пък съм Рррорро от Герррм!
— Един мой приятел тръгна за Герм — това е на север по крайбрежието, нали? Той отиде в Кучеград…
— Точно от там съм!
— Куче си, нали?
— Рразбиррра се! Аз съм ррррротвайлеррр! Какво мислеше, че съм — звяррр?
— Както си се държал с кравите…
— С тях тррябва да се дърржиш така — гониш ги и ги хапеш внимателно по глезените! — обидено отвърна Роро — Пазиш ги да не влизат в люцеррната, нали разбираш?
— Ама те много добре знаят, че…
— Крравите са глупави! — възрази кучето — Те знаят само да пасат и да мучат! Научават някои ррработи, то се знае — наляво, надясно, тичай, спррри… И това е! Ако не ги опазиш от люцерната, те се подуват и се ррразболяват!
— Тези в Герм може и да са глупави, но тукашните не са!
— Ами!
— Така си е! Всичко сами правят — и тази люцерна те са я сели и я косят…
— Бррррей! — Роро примигна — Защо тогава постоянно се вряха в тррревата?
— Май са се опитвали да те прогонят от тук!
— Мен? Кррравешкия пастиррр?
— Мислят те за чудовище!
— О! — кучето замълча за няколко минути, потънало в дълбок размисъл.
Броколи използва момента да провери как е Фалко. Конят напълно бе дошъл на себе си и усърдно скубеше туфа трева край близките камънаци.
— Брроколи? — обади се Роро.
— Да?
— Дали няма да е най-добре да се извиня на крравите?
— И аз така мисля!
— Ще ме развържеш ли?
— Хм! — зайчето се поколеба — Преди малко искаше да ме разкъсаш…
— Мислех, че си престъпник — със сигурност не можеше да си собственикът на кравите, нали?
Ръмженето на Роро съвсем бе затихнало. Чуканчето на опашката му помръдваше насам-натам. Доколкото Броколи знаеше, това бе признак на дружелюбие. Така че той рискува и освободи кучето.
Роро се надигна, раздвижвайки внимателно лапите си.
— Благодаря! — каза той и близна зайчето по муцунката — Ще тръгваме ли?
4. РОРО И КРАВИТЕ
Кравите пасяха мирно около голямата поляна. Броколи се усмихна, като ги видя да вдигат глави при появата му. Не пришпорваше силно Фалко и им даде време да се съберат, преди да стигне до тях.
Най-отпред, както и преди, застанаха петте стари крави.
— Е? — попита едната от тях — Уби ли чудовището?
— Не, доведох го! — Броколи се усмихна по-широко — Преди да го повикам обаче, държа да ви предупредя, че не е необходимо да се плашите от него. Всъщност той дойде с мен да ви поиска прошка!
— Ще го имаме предвид! — обеща кравата.
— Добре! — зайчето се обърна и извика — Роро, можеш да дойдеш!
Ротвайлерът се приближи тичешком, размахал добродушно опашчицата си.
— И така, — представи го Броколи, — това е Роро! Роро, това са кравите!
— Доста дребно, но все пак чудовище! — констатира Минзухарка.
— Глупости! — Роро я изгледа учудено — Аз съм ротвайлерр, крравешки пастиррр!
— Спри да ръмжиш! — сръга го Броколи.
— А, да! — кучето въздъхна — Уважаеми крави и бикове, бих искал,ъъъ, да ви поднеса извиненията си! Мислех, че трябва да ви пазя от люцерната!
Кравите се засмяха.
— Така съм научен! — обясни Роро — Предците ми до един са били пастири, това е и моята професия… И тррябва да добавя, че говедата в Герм имат горе-долу толкова мозък, колкото и ей-този кон. Така че — моля да ме извините за грешката!
Една от старите крави се усмихна:
— Извинен си! Моля и ти да ни простиш, че не се сетихме веднага каква е работата — но, в крайна сметка, минали са твърде много години, откакто сме се нуждали от куче-пастир и… — тя се обърна към Броколи — Не знам как да ти благодаря, малко зайче! Вероятно сме ти се сторили малко груби и негостоприемни, но повечето пришълци искат единствено да откраднат земята, тревата и млякото ни! Разбира се, сега си свободен. Можеш да си отидеш когато пожелаеш — а също и да се връщаш колкото пъти поискаш. Но бих желала да поканя теб и Роро да останете по време на нашия празник — вече като почетни гости!
Броколи и кучето се спогледаха, после Роро кимна:
— С удоволствие, госпожо!
Празникът при кравите бе особен — не подскачаха и не пееха (зайчето не можеше да си представи, че тромавите говеда са в състояние да изтанцуват разбойнически танц). Вместо това те се състезаваха — колко мляко може да даде всяка крава наведнъж и чие е най-вкусното, каква тежест могат да дръпнат или избутат, кой най-бързо ще пробяга определено разстояние…