Съветът прояви желание Роро да демонстрира уменията си и набързо събраха малко стадо, чийто водач Синчец обеща всички да се държат възможно най-глупаво. Кучето охотно ги подкара — тичаше в кръг около кравите, излайваше отривисто командите си и лекичко гризкаше непокорните за глезените. Всички много се забавляваха, особено когато Роро трябваше да укроти уж подивелия Синчец. Бикът сумтеше, ровеше земята с копита и размахваше рога, но ротвайлерът все пак успя да го върне при кравите и да го усмири.
Изобщо, следобедът бе великолепен. Кравите много харесаха изпълненията на Роро, а също и хвърчилото, което Броколи сглоби и пусна.
Късно вечерта, когато всички заспаха уморени, Роро се примъкна до зайчето. Попита:
— Какво гледаш?
— Звездите! Толкова са много… и са красиви!
— Чудех се… — Роро се поколеба — Тук е чудесно, особено след като се запознах с кравите. Но те нямат нужда от мен. А, освен пастир, аз мога да бъда и добър пазач — окачваш кесийката с парите си на врата ми и си напълно сигурен, че никой не може да я вземе… Пък и не само това — я виж какви зъби имам! И… Ние, кучетата, сме верни и добри приятели!
— Кажи просто, че искаш да дойдеш с мен!
— Да, така е… Ако може!
— Ще се радвам да те имам за спътник!
— Наистина ли? — Роро възторжено изскимтя и щедро облиза зайчето, а чуканчето на опашката му така бясно се размахваше, че цялата му задница се люлееше.
— Ще последвам съвета ти, що се отнася до кесийката! — добави Броколи.
На следващата сутрин продължиха пътя си. Кравите ги изпратиха чак до края на Рогатите поляни и дълго мучаха за сбогом.
СЕДМА ГЛАВА
БОЛНИЦАТА В КРИВИТЕ БРЯСТОВЕ
КАКВО СЕ СЛУЧИ ДО ТУК:
Броколи заспа в една лодка, която се отвърза и го отнесе далеч надолу по реката. Спаси го салджията Орехчо, който го заведе в Мидения град. Докато проучваше града, Броколи за малко не бе отвлечен от Скубльо, но лисугерът Смрадльо го спаси.
Орехчо запозна Броколи с Гащатко, с чийто керван зайчето тръгна към къщи. В Кленовата планина обаче ги нападнаха разбойници и зайчето бе пленено. Главатарят Лакоман го взе със себе си на преговорите с търговеца Шкембо и Броколи успя да избяга. Може би Лакоман щеше да го хване, но зайчето срещна костенурката Черупчо, който го заведе на Костенурковия остров. Там Броколи бе обявен за герой. После костенурките го закараха с ферибота си чак до Рогатите поляни. Забравиха да му кажат обаче че не трябва да минава през Поляните и вечерта Броколи бе арестуван от кравите. За да се освободи, трябваше да залови едно чудовище. То се оказа кучето Роро. Броколи успя да се сприятели с него и заедно потеглиха отново на път.
1. ВЕСЕЛИТЕ НЕВЕСТУЛКИ
Броколи и Роро пътуваха вече повече от седмица. Колкото по-близо стигаха до Детелиновото селце, толкова по-щастлив се чувстваше Броколи. Предишната вечер бяха нощували край Рибешкия вир при група изключително любезни видри. Днес късно следобед трябваше да пристигнат в Яйцеядците — а след само още два дни зайчето вече щеше да си е вкъщи!
— Защо селото се казва Яйцеядците? — попита Роро, когато взимаха последния завой.
— Невестулките ужасно обичат яйца! — обясни му Броколи — Луди са за тях така, както таралежите за мляко и мечките — за мед!
— А аз — за хрускаво кокалче!
— Точно така… А, ето го и селцето!
Нямаше начин да се сбъркат къщите на невестулките. Те винаги строяха ниски, заоблени постройки като обърнати наопаки гнезда. Сгушени една в друга, къщурките на Яйцеядците приличаха на голяма купчина покрити с лишеи камънаци.
Още отдалеч Броколи чу смях и радостни възгласи. Невестулката, която ги посрещна на входа на селото, беше ухилена до уши:
— Здравейте, здравейте! — тя приветствено размаха лапи — Добре дошли! Елате, заповядайте, пристигате тъкмо навреме за пиршеството!
— Много ми върви на празници! — засмя се Броколи — Какво е пък това тържество?
— Не е по някакъв специален повод… Просто днес от тук мина един търговец и купихме от него, представи си, цяла каруца великолепни яйца!
— Рядко се случва такова нещо! — съгласи се Броколи.
— И още как! При това сделката е много изгодна — порът ни даде яйцата на половината от обичайната цена! Елате, елате — ще се присъедините към нас за голямото яйцеядене, нали?
— С удоволствие! — Броколи кимна — Но за съжаление аз не ям яйца!
— Това няма значение! — увери го невестулката — Важното е да споделиш с нас общата радост! А ти, куче? Няма ли да приемеш някое вкусно яйчице?