— Чувал съм, че отглеждате хубави тлъсти кокошки… — Роро изсумтя — Ако имате някоя за мен, бих бил по-доволен! Яйцата са добри, но ми трябва нещо по-солидно за да се нахраня!
— Разбира се, разбира се! Важното е да си щастлив като нас!
Невестулките определено бяха щастливи тази вечер. Те се суетяха из селцето, бърбореха на висок глас и при все всеобщия хаос, успяха много бързо да струпат огромна купчина съчки за огън на площада. Когато започна да се стъмва, всички се събраха там.
Старейшината Жълтъчко тържествено запали огъня, разпредели поравно между всички яйцата и обяви:
— Както е традицията ни, по време на вечерята ще се забавляваме с Приказния жезъл! За нашите гости ще поясня — жезълът преминава от ръка на ръка. Първият започва да разказва измислена история и всеки следващ я допълва с нещо. Можем да започваме! — той затвори очи, завъртя се и хвърли богато гравирания жезъл.
Улови го една от невестулките от другата страна на огъня. За момент настъпи тишина. Без да бърза, невестулката проби едно яйце, изпи го, примлясна и поде историята си:
— Имало едно време… един принц. Той живеел в разкошен дворец заедно с баща си — краля и, ммм, със седемте си братя. Всички те получавали само най-пресните, вкусните и отбрани яйца. Съществувал обаче един проблем, който не давал мира на принц Перушинко. Тъй като и осемте невестулчета били от едно котило, кралят трябвало да ги подложи на изпитания за да избере един от тях за наследник… — разказвачът ловко метна настрани Приказния жезъл.
2. ПРИКАЗКА ЗА ПРИНЦ ПЕРУШИНКО
Втората невестулка продължи да разказва:
— Този, който спечелел, щял да получи за жена най-красивата на света принцеса Зъбла. Принцът бил влюбен в нея до уши. Всеки ден той й пращал цветя и яйчица от пъдпъдъци в знак на силната си обич… — тя прехвърли жезъла нататък.
Третата невестулка поде приказката:
— Принцесата обаче обичала друг от принцовете — Пухчо…
Някой от публиката се обади:
— Разваляш приказката!
— Всеки има право да гради сюжета както си иска! — намеси се старейшината — Нали именно за това обичаме приказките със странни…
— Както и да е! Та, принцесата по цял ден седяла край прозореца в кулата си и чакала да зърне поне за миг Пухчо… Най-сетне дошъл денят на изпитанието. Кралят казал на синовете си, че в непристъпните планини Осемте върха има осем гнезда на гигантски птици — по едно на всеки връх…
Последва ново прехвърляне на жезъла и поредната невестулка продължи:
— Той искал принцовете да му донесат по едно яйце от тези гнезда. Който успеел, щял да получи друга задача — и така, докато остане само един, който да се е справил с всичко! Принцовете незабавно потеглили на път, но преди това всеки от тях минал да се сбогува с принцеса Зъбла…
Броколи прекрасно се забавляваше, похапвайки по някое стръкче от маргаритките, които си беше набрал за вечеря. Никога не бе чувал по-объркана приказка. Някои от невестулките се стараеха да следват заложените до момента идеи, но повечето усърдно вмъкваха по нещо, което преобръщаше коренно хода на историята.
Така принцесата посъветвала Пухчо да упои птицата си с вино, а Перушинко — да накълца люти чушлета в храната на своята. Оказало се обаче, че Пухчо изобщо няма намерение да се състезава за трона и ръката на Зъбла — той предпочитал да ходи на лов, вместо да управлява. За това издал печелившия „номер“ на трети принц, Бързачко. След това легнал да спи под едно дърво.
Принцесата пък всъщност не искала да става жена на крал, а само щастливо да се омъжи. По време на сбогуването последният, осми принц й допаднал с интелигентността си и тя му предложила да избягат заедно в Райската гора, където било пълно с лесни за обиране гнезда. Така и сторили.
Перушинко нахранил птицата с чушлета, но, вместо тя да побеснее, както предвиждала Зъбла, на нея това много й допаднало и като благодарност тя дала на принца едно яйце. На връщане към двореца обаче той попаднал на много любезна фермерка, която отглеждала кокошки. Влюбил се в нея и се оженили. Яйцето си Перушинко дал на Бързачко.
Междувременно Зъбла открила, че в гората не й харесва, а нейният принц е глупак и развейпрах.
По пътя пък Бързачко решил, че едно кралство и някаква си принцеса не заслужават да умреш от глад, ето защо изял яйцето и тръгнал да пътешества.
Когато Зъбла стигнала до двореца, се оказало че нито един от принцовете не искал да става крал и да се жени за нея. Кралят обаче не се бил отчаял. Понеже съпругата му и без друго отдавна била починала, той предложил на Зъбла да стане негова жена…