— Да, след два-три дни ще са на крак! Но ако беше закъснял с няколко часа… Искаше да помагаш, нали? Добре, тогава те назначавам за медицинска сестра!
— Медицински брат не звучи ли по-добре?
Докторът се засмя:
— Добре, медицинско братче, ти ще държиш шишето с лекарството и този пакет памук! Ясно?
— Да, докторе, но…
— На всички трябва да се сложат инжекции! — поясни борсукът и извади от чантата си голяма спринцовка.
Броколи потръпна, но мъжествено удържа шишето и памука. Невестулката към която се приближи докторът обаче нямаше толкова смелост и, въпреки болките, изхленчи:
— Не искааам!
— Наложително е! — борсукът се усмихна топло — Ще се почувстваш по-добре и…
— Не искам!
— Не боли чак толкова! Пък и, нали трябва да оздравееш! Голям яйцеядец като теб не се притеснява от малката инжекцийка, нали? — той решително сграбчи лапата на невестулката и заби иглата.
— Аууу!
— Е, хайде, свърши вече! Няма нищо страшно…
Пациентът продължаваше да хленчи.
— Какъв слабак! — борсукът напълни спринцовката и мина към следващия — Ти поне няма да се държиш като бебе, нали?
— И аз ако бях на тяхно място… — промърмори Броколи.
— Аз също мразя инжекциите, също и сиропите и хапчетата! — въздъхна докторът — Но те са по-малкото зло! Понякога можеш просто да полежиш в леглото и да се оправиш. Понякога обаче се налага да ти слагат инжекции — иначе може да се разболееш още по-зле. Може дори да умреш, както ще стане с тези тук, ако не им инжектирам лекарството!
— Не бях мислил по въпроса… — Броколи засрамено наведе глава. Миналата зима, когато бе карал пневмония, той устройваше същите „спектакли“ на докторката и…
— Няма повече! — промърмори той, докато за пореден път подаваше шишето.
— Няма какво?
— Ще се опитам да стискам зъби следващия път, когато ми се наложи да ми слагат инжекция! — обясни той.
— Умно зайче! — борсукът се засмя — Дано не ти се наложи, разбира се, но…
Когато най-сетне свършиха с невестулките, Броколи едва стоеше на краката си от изтощение. Роро бе помогнал на всички да се приберат по леглата си, бе довел и Жълтъчко от полянката. Лекарството явно действаше — стенанията бяха стихнали и сега болните кротко спяха.
— Утре ще дойда пак! — борсукът уморено се усмихна — Твоята работа ще е по-тежка. Давай им да пият вода, когато поискат. Няма да е зле да сварите кокоши бульон — довечера сигурно пациентите ще се чувстват по-добре и ще могат да хапнат малко. Е, аз тръгвам! — той прибра спринцовката, шишето и памука в чантата си — Благодаря за помощта! Знаеш ли, в бързането май забравих да ти се представя! Казвам се Фазанчо!
— Аз съм Броколи!
— До утре, Броколи! И благодаря още веднъж!
4. НЕВЕСТУЛКИТЕ И ФАЛКО
Лека-полека невестулките се оправяха. На втория ден докторът едва успя да им сложи инжекциите. На третия, след като бе гонил едно невестулче близо половин час, махна с лапа и се отказа:
— Няма да вадя повече спринцовката, но всички трябва да ми обещаете, че две седмици ще пиете хапчета — иначе…
— Лично ще се погрижа за това! — заяви Жълтъчко — Знам, че ви създадохме доста главоболия, но…
— Всяка сутрин, — борсукът вдигна показалеца си, — някой от вас трябва да идва в „Брястовете“ за хапчетата. Не ги ли взимате редовно, отново ще ви прилошее. Разбрахме ли се? И никакви яйца — поне две седмици!
— Ох! — простена някой.
— Наистина трябва да сте по-внимателни следващия път! Да се ядат сурови яйца, когато знаеш откъде са — домашни кокошки например — не е чак толкова опасно. Но да купите — и то на половин цена! — от непознат и да не ги сварите… — Фазанчо се качи на фургона — Е, дано не се срещаме скоро по повод болест! И не забравяйте хапчетата!
Жълтъчко бе мрачен цялата сутрин. Накрая Броколи не издържа и го попита:
— Какво има?
— Тревожат ме хапчетата!
— Но те са важни, сам чу какво каза…
— Не взимането им, Броколи! Просто болницата е много далеч за да се ходи пеш до там всеки ден! Та пратеникът трябва да тръгва на обяд, да нощува там и да се връща отново по обед! Как да ходим за таблетките? Нямаме дори един кон!
— Хрумна ми нещо! — Броколи се засмя — Просто е! Защо не използвате Фалко? Когато вече няма да ви трябва, ще го върнете в Детелиновото селце!
— Благодаря! — Жълтурчо го потупа по рамото — Приемам с удоволствие! Но… Ти как ще се прибереш?
— Не се притеснявай за мен! Още сега се хващам за работа!