Той така и направи. Край реката растяха множество подходящи дръвчета, които Броколи отсече с помощта на две невестулки. После той грижливо подреди един до друг стволовете и ги върза стегнато с въже. Салът бе готов още преди залез слънце. Не беше голям като този на Орехчо, но щеше да побере зайчето и кучето.
Доброто настроение на невестулките се беше върнало заедно с оздравяването — така че вечерта те отново устроиха празник. Тъй като им бе забранено да ядат яйца, те сготвиха вкусно няколко кокошки и Роро бе безкрайно щастлив, защото получаваше всички кокали.
Както и преди, невестулките разказаха приказка с Приказния жезъл. Броколи чак се просълзи — и нищо чудно.
Този път приказката беше за принц Броколи, който тръгнал на дълъг път заедно с кончето си Фалко и верния си приятел Роро. Принцът отивал да моли за ръката на любимата си принцеса, която била обявила състезание за да избере заека на сърцето си. След много приключения принцът почти пристигнал при нея, но попаднал на цяло село болни невестулки. Той останал при тях и се грижил всеотдайно докато оздравеят, макар че така щял да пропусне състезанието. За негово щастие, принцесата също го обичала, така че го изчакала, оженила се за него и те живели щастливо дълги години.
ОСМА ГЛАВА
БРОКОЛИ СЕ ЗАВРЪЩА ВКЪЩИ
КАКВО СЕ СЛУЧИ ДО ТУК:
Броколи заспа в една лодка, която го отнесе надолу по течението на реката. Спаси го Орехчо, който го закара в Мидения град. Беше му обещал да го върне вкъщи, но му се наложи да тръгне в друга посока и за това запозна Броколи с Гащатко — с неговия керван зайчето потегли нагоре към Детелиновото селце. В Кленовата планина обаче ги нападнаха разбойници и Броколи бе отвлечен. След няколко дни главатарят Лакоман го взе със себе си на преговорите с търговеца Шкембо и зайчето успя да избяга. Може би Лакоман щеше да го хване, но костенурката Черупчо заведе зайчето на Костенурковия остров. Чрез ферибота Броколи успя да спести почти седмица път. Костенурките обаче забравиха да му кажат да не минава през Рогатите поляни и той бе арестуван. За да се освободи, трябваше да хване едно чудовище. Звярът се оказа кучето Роро, с което Броколи се сприятели. Двамата почти бяха стигнали целта си, когато невестулките от село Яйцеядците ги поканиха на пир. На следващата сутрин всички невестулки се бяха разболели. Броколи отиде да доведе лекар, помогна им и накрая им остави коня си, за да ходят с него до болницата. Той самият си построи сал.
1. ХВЪРЧИЛОТО
Невестулките си бяха взели сбогом предишната вечер — или поне явно те така го разбираха, защото никой не се появи да изпрати Броколи и Роро.
Зайчето все още не бе посветило кучето в плана си за придвижването на сала. След като натовариха багажа, Роро попита:
— Няма гребла, пък и нито един от двама ни не би могъл да гребе срещу течението… Очевидно аз ще тегля! По брега ли да тичам или препочиташ да плувам?
— Нито едното от двете! — със смях отвърна Броколи — И ти, както и аз, ще се возим! Ако имаме късмет, довечера ще сме в Детелиновото селце!
— Дори Фалко не би могъл да стигне така бързо!
Вместо отговор зайчето извади и разгъна пакета с хвърчилото.
— О! — възкликна Роро — Съвсем го бях забравил! Искаш то да тегли сала като онзи… феррибот на костенурките?
— Точно така!
Броколи се зае да сглоби хвърчилото. Четири тънки летвички се прикачаха към малка кръстачка. Още четири съединяваха краищата на получения кръст. Върху тях се закрепваше яркото парче специално насмолена коприна. Към кръстачката трябваше да бъде вързано тънкото, но здраво въженце. В единия ъгъл на хвърчилото се поставяше шарената опашка, която да направлява движението му.
— Готово! — Броколи огледа произведението си — Какво ще кажеш?
— Пррекррасно е!
— Всички на борда! — зайчето се качи на сала — Готови за пускане на хвърчилото!
Вятърът поде и издигна високо копринения квадрат. Опашката бодро заплющя. Въжето се изпъна и салът потегли — отначало бавно, но после все по-бързо и по-бързо…
2. ВИДРАТА ВЪЛНИЧКА
Салът пореше вълните с безумна скорост. Предният му край леко се бе издигнал нагоре, дърпан от хвърчилото. Водата от двете страни се пенеше и заливаше задния край.
— Все пак, не е лодка! — със съжаление отбеляза Броколи.
— Чудесно е! — Роро ловеше с уста водните пръски и подтичваше напред-назад като малко кутре.
Внезапно зайчето забеляза нещо лъскаво недалеч пред тях. Секунда по-късно салът се разтърси от удар. Можеха и да подминат видрата, ако Роро не се бе навел светкавично и не я бе издърпал на борда.