— Прясно млечице! Вкусно сиренце! Сладко масълце! И бяла с-мееее-тана!
Броколи се задържа най-дълго край сергията за украшения. Заоблени и продълговати миди с гланцирани черупки, раковини в различни цветове — някои намотани на спирала, други с многобройни стърчащи рога, причудливи корали…
— Можеш да чуеш морето, ако допреш раковината до ухото си! — съзаклятнически смигна продавачът.
— Наистина ли? — Броколи се ококори.
— Пробвай сам!
Действително, чуваше се равномерно туптене и съскане като плясък на вода.
— Така ли звучи морето? — полюбопитства Броколи — Не е… много внушително!
— Ха! — продавачът се разсмя — Дошъл си в Мидения град и не си видял морето!
— Е, плавах по него… Със сал!
— Не е същото! — продавачът поклати глава — Щом ти остане някоя свободна минута, изтичай на брега — но не на пристанището, а от другата му страна, където е плажът. Там ще разбереш какво значи море… И вземи раковината — считай я за подарък от Къртичко за теб!
— О, благодаря!
— Няма защо! Ха! — продавачът отново се изкиска — Да дойдеш в Мидения град и да не посетиш морето е като да стигнеш до джунглата и да не зърнеш лъва!
— Кого?
— О, няма значение! Сега изчезвай, преди да съм размислил!
На пазара имаше какво ли не: сергии с оръжия, от ками до огромни мечове и от леки лъкове до масивни арбалети; сергии с домашни любимци — големи колкото палец маймунки, шарени папагали, лъскави рибки и всякакви странни зверчета; имаше храни — пресни и консервирани, познати навсякъде и донесени от чудновати задморски страни; имаше също люлки и забавления, за които Броколи похарчи по-голямата част от парите си. Той се повози на въртележката, яде захарен памук, поязди миниатюрно пони, хвърли десетина топки по ухилен до уши клоун, който смешно падаше в корито с вода, щом бъде улучен… Изобщо, зайчето прекара великолепен следобед. Някак си съвсем неусетно над Мидения пазар падна здрач и сергиите опустяха.
— Е, малкия, слизай вече! — невестулката, която пускаше въртележката, меко побутна Броколи — Време е да затварям!
— Не може ли само още един път? Моля ви!
— Наистина трябва да приключвам! Мръкна се вече! Пък и родителите ти сигурно ще се притесняват за теб!
— Те не са тук! — Броколи неохотно слезе от въртележката — Наистина, не може ли да…
— Виж, синко, за мен — а особено пък за теб — е много опасно да замръкваме на открито! Хайде, все има някой, който да се грижи за теб! Върви си вкъщи!
Броколи се сети, че бе обещал на Орехчо да се прибере в „Котвата“ преди здрач и кимна:
— Утре мога да дойда пак, нали?
— Разбира се! А сега бягай вкъщи!
— Накъде е морето?
Невестулката му посочи една далечна примигваща светлинка:
— Това е фарът, който се намира на остров Фод, навътре в морето. Няма начин да сбъркаш посоката!
— Благодаря! Довиждане и до утре!
— Всичко хубаво!
Броколи опипа раковината в джоба си и, спокоен, че не я е загубил, хукна надолу по посока на фара.
3. ЛИСУГЕРЪТ СМРАДЛЬО
Миденият град някак изведнъж бе изгубил привлекателността и дружелюбието ди и това много учуди Броколи. Бе все още сравнително рано, но всички магазини бяха със спуснати решетки, на прозорците на къщите висяха плътни пердета, а по тъмните улици минувачите бяха рядкост. Зайчето подмина няколко ярко осветени кръчми, от които се носеше музика — но това само правеше тишината из пресечките още по-зловеща.
— Никога повече! — прошепна Броколи, докато се оглеждаше за фара на един ъгъл — Никога повече!
— Какво „никога“? — стресна го нечий дрезгав глас.
Зайчето се озърна. На близкия вход се бе облегнал дребен и доста проскубан лисугер.
— Ами, ъъъ… — Броколи се колебаеше как да постъпи.
— Не се страхувай, няма да ти сторя нищо лошо! — лисугерът се приближи — Казвам се Смрадльо! А ти?
— Броколи! — зайчето неволно отстъпи назад. Откъм лисугера се разнасяше отвратителна смрад на гнило, канал и мърша.
— И, хм, закъде си се разбързал, Броколи? — Смрадльо пристъпи още малко към него.
— Ами, прибирам се вкъщи, господине!
— И къде е това?
— „Счупената котва“! Там сме отседнали… Само че май аз… — Броколи отново се огледа. Къщите бяха твърде високи и фарът изобщо не се виждаше.
— Май си се загубил, а? — Смрадльо въздъхна — Обзалагам се, че не можеш да откриеш фара на Фод!
— Откъде знаете?
— И аз не го виждам от тук! — лисугерът меко се засмя — Е, ако нямаш нищо против, мога да те заведа до „Котвата“!
Броколи се поколеба. Наистина имаше нужда от помощ — градът го плашеше до смърт. Но и Орехчо, и невестулката го бяха предупрждавали за опасностите след здрач — а Смрадльо вонеше ужасно и определено изглеждаше опасен. Така че зайчето отговори: