— Не, благодаря! Само ми кажете накъде да тръгна!
— Както желаеш! — лисугерът сви рамене — Ето натам! След няколко пресечки вече би трябвало да можеш да видиш фара!
Броколи кимна и хукна по улицата.
Смрадльо му бе казал, че скоро ще забележи фра, но той започна да си мисли, че е бил излъган. Бягаше и бягаше, а мигащата светлинка не се появи. Накрая Броколи спря разтреперан и изхлипа. Започваше наистина да се плаши, че окончателно се е изгубил и вече никога няма да открие Орехчо… Зловещата тишина наоколо го караше да си представя спотаени навсякъде чудовища.
— Проблем ли имаш, хлапе? — попита някой зад гърба му.
Броколи подскочи с писък, но топлият приятелски глас принадлежеше на представителрен борсук със засукани мустаци. Борсукът вдъхваше доверие и зайчето се успокои.
— Загубих се! — каза то.
— В Мидения град това е едно от най-лесните неща! — съгласи се борсукът — Къде са родителите ти?
— В Детелиновото селце!
— С кого си тук тогава, така далече от къщи?
— С никого. Е, с Орехчо, но той ми е просто спътник!
— Хм! И накъде беше тръгнал?
— Към „Счупената котва“!
— Случайно ми е на път… Да те заведа ли?
— Ами…
— Ела, хайде, не се страхувай! Ела по-близо!
Броколи се приближи. Борсукът с изненадваща сила го сграбчи. В свободната му лапа се появи къс нож, който той опря до гърлото на зайчето с обиграно движение:
— Ако викаш, ще те заколя!
— Аз…
— Тръгвай с мен — и нито звук повече!
Броколи изхлипа. Изобщо не бе очаквал такъв развой на нещата. Бе се измъкнал благополучно от един бандит само за да се натъкне на друг и…
— Спри, Скубльо! — тихо, но зловещо заяви Смрадльо.
— А? — борсукът сепнато се огледа — Уплаши ме, знаеш ли! Помислих, че е някой полицай!
— По-лошо е! — Смрадльо излезе от мрака на близкия ъгъл — Това хлапе работи за мен!
— Но… — Скубльо отдръпна ножа, без обаче да пуска Броколи — Той не каза нищо такова!
— И да не е луд! А ако ти си ченге под прикритие?
— Май си прав! Съжалявам! Наистина не знаех!
— Просто го пусни и се махай!
Борсукът направи точно това. Броколи искаше веднага да хукне, но краката му бяха като залепнали за земята.
— Неразумно от твоя страна да се доверяваш на първия добре изглеждащ минувач! — Смрадльо цъкна с език — Ела, ще те заведа в „Котвата“!
Броколи се разтрепера, когато той го докосна.
— Няма страшно! — Смрадльо го притисна към гърдите си и ласкаво го потупа — Отиде си вече! Хайде, да вървим!
— Но… За-за-за-защо? — заекна Броколи.
— Скубльо с това си изкарва хляба. Отвлича малки дечица, обучава ги и ги продава като слуги…
— А ти?
— Аз съм само дребен просяк! — Смрадльо поклати глава — Не съм нищо по-добро от Скубльо, но, уверявам те, поне не посягам на деца… Що се отнася до теб, приятелче, ще е по-добре да научиш едно-друго за Мидения град. Пък същите неща важат навсякъде!
— Да не се доверявам на представителни господа, а на такива като теб ли?
— Не! Всъщност не се доверявай на абсолютно никого, когото не познаваш! Не искам излишно да те плаша, но всеки непознат е опасен — особено тези, които те разпитват подробно! Ако си се загубил, по-добре потърси полицай, който да те упъти… Иначе може да се окажеш отвлечен — или дори по-лошо, пребит, ограбен и дори убит!
— О!
— Също така, никога не замръквай на открито в града! Самотно хлапе, което се мотае по тъмно, просто си търси неприятности!
— О!
— Стига с това „О!“, моля те! Градът е интересен, но и опасен… Винаги е така — всяко хубаво нещо си има и лоша страна!
— А какъв е този шум?
Смрадльо се ослуша и поклати глава:
— Не чувам нищо!
— Прилича на… плисък?
— О, сигурно имаш предвид морето? Съвсем близо сме до плажа!
— Може ли…
— Да го видиш? Разбира се!
4. БРОКОЛИ И МОРЕТО
Броколи и Смрадльо подминаха последната редица къщи и излязоха на плажа. Пясъкът бе още топъл и приятно хрускаше под лапите на зайчето.
— Това е морето! И според мен то трябва да бъде видяно и усетено именно по тъмно! — каза Смрадльо.
Свежият бриз бе изпълнил въздуха със силен солен аромат. Шумът на вълните се бе превърнал в равномерен тътен, който заглушаваше всичко.
Броколи се приближи, потръпвайки не толкова от студ или от страх, колкото от могъщия зов на морето, което неустоимо го привличаше.
В тъмното водата приличаше на огромно, но ласкаво и спокойно животно, което спи и кротко диша, а властният плисък на вълните е неговият пулс…